Аutor

Съвременният интерес към комуникативния характер на литературното творчество преориентира литературноисторическите изслед вания, като постави акцент върху рецепцията на творбата и актуализира връзката творба читател. Триединството автор - творба -чита тел получи нови измерения и стана отправна точка за методологическо преосмисляне на традиционни литературоведски постановки, за сягащи природата на художественото творче ство, неговото естетическо и социално въздействие, а също така по-тясно свърза историзма с динамиката на литературния процес, с неговото типологическо моделиране. Системата от взаимовръзки, заключени в триадата автор- творба - читател (възприе мател) са предмет на изучаване в редица съв ременни трудове. Като свеж пример ще посоча книгата на Дочо Леков „Писател- творба възприемател през Българското възраждане" (1988), първото българско изследване в тази област, което обвързва проблемите на литературната редепция с конкретен период от българската литературна история. Споменавам тази книга, защото в настоящата рецензия ще стане дума за една друга разработка на рецепционната проблематика - книгата на чешкия литературовед Павел Вашак „Автор, текст и общество". Сравнението се налага от само себе си - подказва го заглавието - наблягам върху този факт, за да подчертая актуалността на проблематиката. Сходните за главия обаче скриват различия в подхода към нея, в направените изводи и в тяхната литературноисторическа конкретизация. Без да си поставям за задача сравнителното разглеждане на двете книги, смятам, че на фона на българския принос в тази проблематика отношението към чешкото изследване ще съ буди по-неформален интерес.