Автобиографията

Радостно явление е, че от известно време чуждестранната културна общественост проя вява по-голям и по-задълбочен интерес към българската литература. Зачестиха в чужбина преводите на български художествени произведения, както и научните изследвания върху отделни видни български писатели. Още по- радостно е, че този интерес се проявява и към дейци от по-ранни периоди в развитието на нашата литература - към старобългарската и възрожденската литература. Съвсем понятно е, че от възрожденските писатели Паисий Хи- лендарски и Софроний Врачански заемат важно място в чуждестранните публикации. Най-нов израз на такова внимание еизлязлата през 1976 г. книга „Житие и страдания 154 грешнаго Софрония (Автобиография)". Това е висока оценка както за книжовното дело на скромния котленски свещеник поп Стойко, по-късно врачански епископ Софроний, така и за приноса на българската литература в общоевропейското литературно развитие. Та кава оценка е изказана в изследването на автобиографията, дадено непосредствено след нейния текст (фотоснимки по оригинала и наборно). За такава оценка говори и фактът, че „Житие и страдания грешнаго Софрония" излиза в поредицата „Литературные памят ники", издание на Съветската Академия на науките (изд. „Наука", Ленинград, 1976), дето се публикуват творби на световната художествена класика. Този факт е изключително важен и ценен за нас, защото прави Софрониевата творба достояние на световната културна и литературна общественост. Издадената творба на Софроний Врачански е дело на двама вещи познавачи на средновековната руска и българска литература, на двама ценители на българската култура - А. Н. Робинсон и Н. М. Дилевски. И двамата имат ценни публикации, свързани с нашето средновековно културно развитие и с нашето Възраждане. Изключително ценна, с голям принос в проблематиката за Пансий Хилендарски е книгата на А. Н. Робинсон „Историография славянского Возрож дения и Паисий Хилендарский" (Москва, 1963). Н. М. Дилевски (покрай другите негови изследвания върху нашата културна история) е най-добрият специалист сега у нас върху историята на Рилския манастир, на трайните и вековни връзки на този манастир с Русия, най-добър познавач на култа на Иван Рилски в Русия, на проникването на този култ в руската книжнина. И някак съвсем естествено е обичта им към старобългарската култура да се изрази и към дейци от по-късна епоха, здраво свър зани със Средновековието. Такъв израз е разглежданата тяхна книга, която е погълнала много творчески усилия и на двамата, ценен принос в научната литература за Софроний Врачански, ценна и с това, че прави широко достояние творбата на бележития български писател-възрожденец. Тяхната книга е образец за подобни издания. Тя е венец на досе гашните проучвания за Софроний. Българската научна и културна общественост посреща с голяма радост това издание. Макар и твърде учудващо да звучи, но факт е, че в руската наука към Софроний Врачански е проявен по-голям интерес, отколкото към Паисий Хилендарски. Това се отнася и за превода и изданията на техните съчинения. Докато „История славяноболгарска" няма нито един превод на чужд език (има само руски издания от А. В. Лонгинов, 1885 и 1893 г., който издава т. нар. Тошковичев препис на историята), то „Житие и страдания грешнаго Софрония" се радва на превод на няколко езика.