Авторът

Този случай е една от загадките в литературната ни история. През май 1885 г. в кн. З на плов дивското сп. „Зора" се появява статията „Осветление на българската поезия". Авторството е за свидетелствувано: „от Г. 3-ча". Критикът демонстрира завидна интелигентност, познаване на книжовната материя, вещ език, смели възгледи. Първи след Освобождението той дръзва да насочи мерената реч към общочовешките измерения. Говори за творчество, различно от „патриотиче ските възторги". Отстоява необходимостта от разширяване, обогатяване и обновяване на родните поетически хоризонти. Тъкмо затова тайнственият Г. 3-ч не дава покой на изследователите. Питат се „кой би могъл да бъде той и дали това е неговата единствена литературна проява". Наричат го „предшественик на Пенчо Славейков 3. Допускат, че зад подписа се крие Спас Вацов или дори Кръстьо Кръстев (преди да защити докторска дисертация). Изключват възможността критикът да бъде Иван Вазов (редактор издател на сп. „Зора" заедно с Константин Величков). И обратното сочат народния поет като предполагаем автор на въпросната публикация. Най-сетне виждат B Г. 3-ч литературния деец Гаврил Занетов. Ще обърна внимание останали - Статията върху някои факти, встрани от научните дирения. „Осветление на българската поезия" е препечатана през май 1893 г. в кн. 1 на хасковското сп. „Кит ка"8. Като не смятаме правописните разминавания и печатните грешки, тук са направени следни те промени: