Банков

Човекът на науката е като всички хора - обича и мрази, приема и отхвърля, завижда или се възхищава. И като всички други хора той възприема и смъртта - за близкия страда, приятеля помни... и забравя в делничните грижи. Но не като всички приема той загубата на колегата - колегата, на който може би е завиж дал, съперничил, непримиримо опонирал. Защото разбираш, че си загубил всъщност съратника си по борба, този, който е стимулирал твоето мислене, карал те е да подлаган отново и отново на преоценка собственото си становище. Загубил си една индивидуалност, която не може да се замени, индивидуалност, която не се измерва само в симпатии или антипатии. 11 Защото науката, макар и дело на индивида, е по същество колективно дело всеки голям учен е въплътия в себе си личностите на много поколения учени, пренасяйки тяхното дело през вековете. И все пак, когато науката се разделя със своите ветерани, скръбта е сякаш по-естествена и загубата по-поносима - отива си учителят, но словото му е посято и ще пребъде в поколенията - забравян наново преоткриван, оспорван или отново утвърждаван. Но когато си отива мла дият, неразгърнал още своите сили колега, този, който в своите търсения пробива път и за тебе - тогава чувството за несправедливост и нелепост задълго терзае съзнанието. Така се разделихме с Трифон Банков - един буден и неспокоен ум, систе матичен и същевременно непримирим към доказаните" истини. Пламенна и експанзивна натура, Тр. Банков в същото време с трезва аналитичност преосмисляше идеите и тезите си, неуморно търсеше и отсяваше, за да може с достойнство и чест да застане зад творчеството си. Като всеки истински изследовател той търсе ше онова свое рационално зърно в традицията, което ще я изведе на нов етап, ыс я предпази от закостеняване. Творческите планове на Тр. Банков носеха всеобхватен характер - с еднаква страст той изследваше старославянските ръкописи, събираше разпръснатото богатство на българските книжовници, възстановяваше наследството на видни наши учени. Но в една област той работеше с особена страстнад въпросите за теоретическото осмисляне на старобългарската култура. Пробле мът за историчността в средновековната ни литература, успешно защитен като кандидатска дисертация, бе онова основно стъпало, подготвило го да премине към изясняване на основните насоки в теоретическата проблематика на старобългар ската литература. Оригиналната интерпретация на фактите, смелнят подход към явленията, макар и будеш възражения (а и как иначе!), ясният език и стил бу деха мисълта, носеха свежест и движение С последно сбогом към нашия колега и сътрудник предлагаме една от пос ледните негови работи. Сергей Райчинов