библейските

Първите поетически произведения на старобългарската литература в рамките на култовата (химнична) и извънкултова поезия са плод на формиращи се културни норми, свързани с приемането на християнската религия през втората половина на ІХ век, когато тя е вече сравнително завършена в себе си теологическа система. Философскогносеологическите, естетическите и етическите канони на тази система не са нищо друго освен онзи здрав смисъл, който средновековното общество влага във видимия и свръхестествения свят. От този здрав за епохата смисъл е проникната всяка творческа дейност като създаване и рецепция. И понеже културните норми са исторически променлива величина, то степента и мярката за възприемане на средновековен поетичен текст от страна на съвременния читател зависи от възможностите за вникване в културната традиция на отминалата епоха. Всяко несъобразяване с това затруднява тъл куването на тези текстове, а в някои случаи води и до разминаване с техния смисъл. И така рецептивната активност на съвременния читател, който носи в себе си културната традиция на своето време, влиза в диалогичен контакт с текст, съдържащ себе си друг културен пласт. В умението да установи взаимопроникване между двете епохи като културно наследство, без да нарушава тяхната относителна самостоятел ност, е заложен успехът на съвременния интерпретатор на старобългарски текстове. B А когато културните пластове са изградени на коренно различна философска и идеологическа основа, това в още по-голяма степен затруднява взаимопроникването поради факта, че съвременният човек трудно се освобождава от своите предпочитания" като мярка и норма в областта на духовния живот и в частност в изкуството..... Ако това е така, може да се твърди: неизбежно условие за вникване в идейно-естетическия свят на старобългарските литературни паметници, т. е. за тяхното тълкуване и разбиране, е да се проследи как завършените в себе си универсалии на християнската теоло гическа система семантично се преосмислят от старобългарските творци в процеса на създаване на новите текстове. Целесъобразността на това условие се обуславя от следното: 1. Всяко произведение на словесното творчество през средновековието не само се отнася към християнската теологическа система във философско-естетическа и идейна насока; всеки текст в структурно отношение (тема, композиция, основни образи символи, лексика) се изгражда на основата на канонизираните библейски текстове, на свещеното предание и творенията в областта на патристиката, които присъствуват в новосъздадените текстове във вид на цитати (явни или скрити), реминисценции, пери- фрази, примери и др. 2. Предвид на това, че Свещеното писание, чиито откъси са ин- тегрална част на новосъздадените творби", като текст има не само буквален, но и символно-алегоричен смисъл, налага се да се изследва генезисът на гореспоменатите цитати с цел в контекста на оригинала да се изяснят тъмните места" в тях (и не само те!), а това значи да се има предвид класическата екзегетика.

Както е известно, средновековната българска литература за ритуални и извън ритуални цели се създава на основата на библейската традиция, използувана съ образно изискванията на канона в рамките на отделните жанрове и личните предпочитания на твореца. Тази неизбежност в словеснотворческата практика на средновековието включва в себе си не само учението за вярата като идейна насоченост; нещо повече: всеки текст се изгражда и като тема, и като композиция на базата на старозаветните и новозаветните библейски книги. Затова старобългарските поетически и агиографски произведения са изпълнени с множество явни и скрити ци тати, с перифрази и реминисценции, с кратки и пространни примери от Свещеното писание - една задължителна за официалната литература приемственост, чрез която се възпроизвежда" философско-естетическата същност на християнската ре лигия. Една от първите поетически творби на българската литература -„Проглас към евангелието" - е създадена напълно в духа на ранносредновековния естетически канон. Тази особеност на произведението се отбелязва от почти всички негови изследователи. Някои от тях спират вниманието си на връзката между изходния библейски текст и „Прогласа“, когато вникват в идейния патос на творбата, а чрез нея и във философско-естетическите възгледи на нейния автор (Е. Георгиев, В. Велчев). Други автори анализират тази връзка, за да изследват вътрешните закономерности на произведението като поетика при опит да се изтъкнат нови страни от неговата идейно-естетическа същност (В. Н. Топоров). По-малко внимание досега е обръщано на проблема за междинните процеси, които настъпват при семантичното префунк ционализиране на изходния библейски текст, когато той се включи в нов контекст. Впрочем това ще бъде и обект на моето внимание при опит да се навлезе от този ъгъл идейно-естетическия свят на „Проглас към евангелието".ентрална B Като съзнавам сложността на процесите във взаимодействието между мита, ре лигията и литературата в по-широк смисъл, ще се огранича в рамките на горепосо чения частен проблем с цел да изследвам отношението „чуждо слово" - „свое слово" не в смисъл на полифонизъм, а на основата на цитата и начините за неговата употре ба, използувани от автора на „Прогласа"