библейския

В развитието на литературата могат да се диференцират два основни принципа: единият- подчинен на естетиката на тъждеството, чиято същност е съхраняването на вече създадени текстове, и вторият, който се изразява в непрестанен стремеж към създаване на все нови и нови текстове. Тези два принципа могат да бъдат съотнесени с историческите етапи в развитието на литературата- първият е по-древен, а вторият подчинява на себе си цялата съвременна литература. Голяма част от наблюденията на историческото развитие обаче водят до един общометодологически извод, засягащ същността на литературноисторическия процес- скритото проявление на "принципа на съхранението",. при това в текстове, достатъчно отдалечени (и исторически, и географски). Става въпрос за традицията и новаторството в литературата. Изследването на две" те или на коя и да е от тях всъщност отвежда към проблема за развитието на литературата. Такъв процес на изучаване на диахронията може да се разглежда като "третична моделираща система" (ако се опитаме да го формулираме с езика на модерната дояеотдавна терминология). Това трето моделиране е литературната теория в нейните две основни направления- собственотео-· ретическа и историческа (едната се стреми да обясни що е литературата, другата- що е литературен процес). Литературната теория (особено нейното създаване) е изправена пред един парадокс: тя се стреми да обхване колкото може повече факти, тенденции, закони (т. е. стреми се към всеобемаща универсалност), но колкото по-голяма е претенцията И в това отношение, толкова по-несъвършена и уязвима става тя. Опитите да се включат и обяснят теоретично повече и по-разнообразни явления винаги водят до крайности, които още по-рядко демонстрират безсилието на дадена теоретична концепция да остане ефективна и да обхване синхронно или диахронно литературата, защото всяко навлизане в детайлите, в дълбочината на изследваното явление усложнява и в крайна сметка деструктурира първоначалната теоретична платформа, послужила за изходна точка на анализа. Този парадокс изглежда неразрешим от гледна точка на "достатъчната обективност" и прави очевиден още един недостатък на "теорията", нейната повече или по-малка субективност. Но тази субективност има няколко нива: първо, присъщата на човешкото съзнание (срв. Хегеловата "Феноменология на духа" ), второ, от структурата на социума, и трето- от случайността и избирателността на конкретното познаниелична и моментна избирателност на съзнанието.