българистични

Езиковедската и литературната българистика съмнен Във ФРГ продължават да бъдат водещи направле ния в този клон на западногерманската славистика. От няколко години насам нараства също професионалното отношение към фолклораи такива ме ждинни области като тривиалната или масовата народна литература. Доказателство затова са появява щите се публикации, провежданите конференции и предприеманите други инициативи от такова есте ство. Средища на тези българистични дисциплини са славянските семинари при университетите в Саарбрюкен, Гьотинген, Мюнхен, Кьолн, Марбург, Хайделберг, Бон. Вече години наред в тях съще ствуват редовни и друг вид лекторати по български език и литература. Независимо от различията в статута и възможностите им, те развиват плодотворна дейност и подпомагат онези студенти, които проявяват интереси към езика, литературата и културата ни. Особени заслуги в това отношение имат онези немски литератори, езиковеди, историци и фолклористи, които в своите славистич ни и балканистични проучвания обхващат и пробле ми на българската литература. Техните приноси са, общо взето, познати у нас от публикуваните в научните списания информации, отзиви и рецензии. Познаваме ги също от различните международни и двустранни славистични, балканистични и българистични форуми, на които те изнасят доклади по определени въпроси на българската култура. През последните няколко години във ФРГ се появиха нови публикации, които умножават приносите на българистиката. Те представляват неинтерес в няколко посоки. От една страна, свидетелствуват за континуитет в развитието на самата специалност и потвърждават нейната науч на виталност, а от друга, показват разширяване на тематиката. Сега немските учени обхващат въпроси на българската литература от всички периоди на нейната история, включително и характерни за нея съвременни явления и постижения. Особен напре дък показват изследванията на славистични проблеми из областта на немско-българските литературни и културни взаимоотношения до Втората све товна война. И тук се забелязва тенденцията към обхватни решения, които увеличават предпоставките за една научна история на тези взаимоотношения. Показателна е също появата на нови имена, чиито проучвания въвеждат известно обновяване на изследователските подходи към творчеството на отделни писатели и типични за нашия литературен развой явления. Нараства броят на семинарите по избрани теми на езика и литературата, радостно явление са дългогодишната активност на българистичното направление в Славянския се минар при Гьотингенския университет и научните българистични изследвания на проф. д-р Райнхард Лауер. С цел да запозная литературната общественост в нашата страна с посочените и подобни на тях отличителни особености на литературната бълга ристика във ФРГ, тук ще представя някои от ней ните нови приноси. Понеже в повечето случаи те са поместени в сборници и специализирани издания на отделни университети, сметнах за уместно да следвам хронологическата им поява.

По повод навършването на 80 години от рождението на видния френски българист Роже Бернар на 5 август 1988 г. Институтът за славистика, Институтът за народите от Съ ветския съюз и от Централна и Източна Ев ропа, както и Институтът за източни езици и цивилизации в Париж ознаменували тази годишнина чрез посвещаването на т. LX, ч. 2 на „Revue des études slaves" в негова чест. С тази задача се заел проф. Жак Фьойе, ръко водител на Катедрата по българистика при Инсти тута за източни езици и цивилизации и ученик на юбиляря. В съответствие с преподавателската и научноизследователската дейност на Р. Бернар 165 в сборника са поместени само статии от различ ните области на българистиката, подредени в три раздела: езикознание, литература и история и цивилизация. За участие в сборни ка Ж. Фьойе успял да привлече както мнозина българисти от Франция (между които и българи, живеещи в Париж) и от други страни, така и представители на българистиката от България.