Блок

Както е отбелязано в справката към изданието, книгата на Екатерина Даскалова представлява монографично изследване за творческото битие на големия руски и све товен лирик А. А. Блок в България. Навля зъл в началото на тоя век в съзнанието на нашите поети-символисти, той има рядката съдба в продължение на повече от седем де сетилетия да бъде един от най-активно чете ните - в оригинал и в преводи - руски поет, многократно превеждан от най-значителни те наши лирици - Н. Лилиев, Н. Фурнаджиев, Гео Милев, Л. Стоянов, Е. Багряна, Мл. Исаев, Ив. Радоев, П. Стефанов, А. Германов, вкл. от съвременните най-млади преводачи - Кирил Кадийски, Петър Велчев, Любен Любенов. 173 Количество Въз основата на значителен по материал, част от който е събран от изследо вателката, е нашироко обоснована тезата, че поезията на Блок оставя една плодотворна традиция - първоначално в творчеството на нашите модернисти през първите две десетилетия на тоя век, а след края на Първата световна война служи като положителен Фермент в новата идейна и творческа ориентация на Гео Милев, Хр. Ясенов, Ем. ПопДимитров, а малко по-късно и на Л. Стоянов към социални теми и революционни настроения. Книгата „Александър Блок и България" излиза от печат по случай 100-годишнината от рождението на великия руски поет и е предназначена както за специалисти, така и за най-широк кръг от почитатели на руската съветска литература и изкуство. У нас темата „Блок и България" досега многократно е била предмет на различна интерпретация в общи и специални работи на Г. Бакалов, Т. Павлов, Г. Цанев, В. Велчев, С. Русакиев, В. Колевски, Хр. Дудевски, А. Анчев, от съветските - Д. Ф. Марков, В. И. Злиднев, Ю. Левшина и др. С една дума, натрупан е значителен материал, направени са ценни заключения за рецепцията на Блоковата поезия в България. Самата Ек. Даскалова повече от двадесет години работи по същата тема, провела е десетки анкети с още живите преводачи и почитатели на Блок, има публикации в наши и съветски вестници, списания и сборници. Достатъчно е да се хвърли един, макар и бегъл поглед върху книгата „Александър Блок и България“, за да се долови амбицията и за разграничаване от по-раншните проучвания, да каже нещо свое по разглежданите въпроси.

Сближаването на върховете в литературата е винаги поучително и зако номерно. Всеки връх може да бъде сравнен с друг връх, в това няма нищо пре силено, няма произвол на съпоставителя - планинското ехо, разнасяйки се по склоновете, променя гласа, но си остава ехо на планините. Върхът на Блок не отстои много далече от върха на Гогол. В просторит на руската литература разстоянието е само една крачка. Иззад върховете на Дер жавин и Пушкин се издига забуленият с шапка от облаци Гогол. Той е загад чен, някакви вихри обвяват главата му - нещо тъмно се вие и носи на висо чината на белите снегове. За миг сред разкъсаните облаци застава ослепително чист образ и отново изчезва - и тътен се носи из планините, предвещавайки срутвания, бедствия, сътресения на всичко съществуващо на земята, както с изразява Гогол. Този именно тътен чува в края на живота си Блок. На 9 януари 1918 г. той записва: „Чух тътен, тътен: помислих, че е започнало земетресение. Минават още няколко дни и Блок завършва „Дванадесетте". В бележника му наред с ду мите „Днес аз съм гений" четем: „Страшен шум, който постоянно нараства вы ре в мен и около мен. Този шум е чул Гогол (за да го заглуши - призиви към семеен порядък и православие)." В тържествената и върховна минута на своя живот Блок си спомня за Гогол, призовава Гогол. Гогол чува същия шум, но се опитва да го заглуши. Блок се отдава на този шум или тътен - отдава се на музиката, която преобразява всичко". Това е музиката на революцията. Можем ли да си представим на мястото на Блок да бъде Гогол? Той да приветствува този шум, да нарече този шум музика? Никога. Тук са налице съгласие и спор, близост и разрив - това не само близостта между Блок и Гогол, разривът между Блок и Гогол, а близост та, родството и разривът в самата руска култура. e Гогол стои в началото на пътя, Блок - в края му. Той, можем да твър дим, го завършва, ако имаме пред вид руската дворянска култура и руската ли тература - литературата на върховете. Преходът от XIX в. — век железен, век жесток, както се изразява Блок - в ХХ не е просто смяна на столетията. Той равносилен на преход откъм осветената от слънцето страна към неосветената, по-точно фера към страната, забулена от лунната сянка. Блок сякаш твори в атмо на затъмнение: