богатство

Прекрасното, възвишеното, трагичното и комичното имат нещо общо - общото е, че всички те са естетически явления. И обратно, естетическо, взето изобщо - не съществува, то проличава винаги с определена своя проява като трагично, комично, прекрасно и т. н. В процеса на художественото усвояване на действителността от човека съществува винаги единство на общото (естетическото) и на особеното (прекрасното или трагичното, комичното и т. н.). Това съответствува на обективното естетическо богатство на действителността и на субективното богатство на духовния свят на обществения човек с най-разнообразната му практика. И колкото на по-висока степен от общественото развитие се е издигало човечеството, толкова по-силно се е разгръщало обективното многообрази е на проявите на естетическото и субективната човешка способност да улавя преходите, преливанията, тънката връзка между различните прояви. Този процес е сложен и противоречив, той не е праволинеен, а съществува с отстъпления и зигзаги, но от историческа гледна точка е важно да се подчертае тенденцията към разгръщане богатството на естетическото и към разширяване на неговото многообразие. Древните гърци са умеели с детска непосредност, с неповторима художествена сила и свежест да предадат чистата „ненакърнена“ от никакви колизии и лишена от най-малките петънца на трагичното красота (спом нете си Венера Милоска или Аполон). За античния художник трагичното ечисто трагично, за него в трагичния характер няма никакви нетраге дийни" примеси на комизъм.

Литературата отразява толкова по-многостранно и дълбоко живота, колкото по-ярки творчески индивидуалности работят в нея - с богат жизнен опит, с проникновен идеен поглед, с неповторим начин на художествено възприемане и изображение. Без творческото с вое образие на отделните автор и е немислимо художественото богат ство на литературата като цяло. Действителността е безкрайно разнообразна. Тя, според израза на Достоевски, е и неочаквана, и фантастична, а понякога дори и невероятна. (Русские писатели о литературном труде. Ленинград, 1955 г., т. III, стр. 151). Струва ми се, че тези думи особено прилягат за нашата съвременна дей ствителност, с чудотворните преобразования, които стават в нея. И какъв дълбок смисъл, каква красота в тази наша жизнена „фантастика“. Стига писателят да умее да вниква в нея.

Големите творци не се вместват в шаблонни рамки. Те вървят против лесната инерция, против стереотипа на познатото, баналното, елементарно обикновеното. Тази истина се потвърждава от цялото творчество, от цялата жизнена и творческа дейност на големия поет Никола Йонков Вапцаров. Той бе и си остана богата лич ност, с духовни прозрения, със сложни разбирания за живота и обществото. Вапцаров видя далеч напред, проникна в смисъла на истини, които са вечни, а са и вечно актуални. Нашето време ги изведе на преден план, показа тяхната несъкрушима стойност над временните илюзии, над бляскавите фойерверки. Вапцаров живя в тревожно и напрегнато време, когато се решаваха проблеми на борбата и на социалното развитие. искрените устреми имаше и много догматични предубеждения, имаше сектантски разбирания за живота, за изкуството, за моралните ценности. Той обаче се издигна високо над тях. Носеше светло знамето си, на което бе записан девиз с безкомпромисна вяра в Човека, както и в Народа! B Без нито за миг да забравя или подценява класовата позиция, класовата оценка, без да изоставя социално-революционния си пост, той мъдро, зряло, спонтанно, от дълбочината на цялата си същност утвърди човешкото начало, общочовешките ценности. При това не ги превърна в абстрактна категория. Винаги определено ги свърз ваше с класовото и партийното начало. В годините на антифашистката борба у нас не се говореше за социалистически реализъм, а, както е известно, по цензурни съображения се утвърждаваше новият художествен реализъм". Безспорно названието е един евфемизъм, благовидно заблуждаващ полицейската диктатура. И все пак тук има и по-особен вариант, по-своеоб разен нюанс на творчески метод - защото и самите написани творби са отклик на онази мъчителна и велика епоха, при която има много забрани, много табута. Големият творец трябва да се бори и с тях. Те му и пречат, и същевременно му помагат - карат го да отбягва директността, да търси сложна и многобагрена образност, да на влиза в косвените отсенки в противовес на оголеността, елементарността. И Вапцаров пише във висша степен реалистично, но, като преценяваме цялостно духовната му атмосфера, подхода му, позициите му, веруюто му, каквото и да правим, както и да увъртаме, не може да кажем, че методът му е само реализъм - и толкоз! Не е познатият реализъм на класиците - и в прозата, и в поезията; не е критическият реализъм. Вярно е, че при тях, както и при другите методи, има много течения и стилови варианти. Но Вапцаров и делото му не се вместват в нито едно. Тук има не само нова идеология - комунистическа, но и ново светоусещане, нова философия, особена чувствителност. Наричахме я социалистически реализъм. Сега мнозина оспорват този термин, а и самото понятие. Оспорват ги, без да предложат нещо по-уместно. Ясно е, че и евфемистичното означение - нов художествен реа лизъм", не ни дава представа за същностното. На всеки етап от развитието си реа лизмът е нов - от Ренесанса до днес, а и ако не е художествен, изобщо не би заслужавал нашето внимание