Борев

Отдавна е назряла необходимостта от задълбочено изследване характера и взаимовръзките на естетическите категории. Др. Юрий Борев в повторното, разширено и уточнено издание на книгата си е направил интересен опит за систематичното им изучаване. Основателно е твърдението му, че разглеждането на естетическите категории досега остава на ниско теоретическо равнище, без исторически подход и особено без изучаване на връзките помежду им. Усилията му са насочени към преодоляването на тези недостатъци и там, където еуспял, трудът му има приносен характер. Уводната част е опит за историческо изследване развитието на естетическите категории. Авторът се естремял да се съобрази с диалектиката на логическото и историческото. Той е създал определена логическа система на категориите, от която изхожда и при теоретическото им изследване, „Категориите на марксистко-ленинската естетика, както и категориите на марксическата диалектика са възлови пунктове в историята на човешката мисъл.

Литературознанието в съвременни условия необикновено много се разрасна, превърна се в наука с важни идеологически функции. Ней ното развитие показа, че не само решаването на въпроси, засягащи литературата в цялост, а и отделни нейни, на пръв поглед вътрешни, технологически" проблеми има идеологиче ски аспект. И това еобяснимо, защото, както категорично доказа марксическото литературознание и естетика, формата в литерату рата е съдържателна и не може да се разглежда като чиста схема, по която се разкройва съдържанието. Да не говорим за различните страни на самото съдържание, чрез което литературата е в пряк контакт с живота, с обще ствената действителност, подвластна на за коните на класовата борба. Предлаганият сборник още един път ни убеждава в това. Той е първа част (първи ви пуск) на мащабен колективен труд, поставил си за цел да обхване съвременното състояние на буржозната естетическа и теоретико-лите ратурна мисъл. За разлика от предишните сборници - като „Буржоазная эстетика сегод ня" и др., - настоящият, както отбелязва не говият отговорен редактор, известният съветски естетик Юрий Борев, поставя ударението върху литературните аспекти на общоестетическите доктрини и на философските корени на теоретико-литературните концепции", което задълбочава марксистко-ленинския анализ на буржоазните школи, теории и концепции, разкрива по-пълно и конкретно тяхната идеологическа същност. Разглежданият сборник е посветен изця ло на литературоведска проблематика. Както е известно, тази проблематика в много насоки се кръстосва" с общоестетическата изкуствоведческата и дори културологиче ската, коетото обяснява присъствието в опреде лена степен на тези проблеми в настоящия сборник.

Не е трудно да се открие, че в поезията си Ботев по един или друг начин изпол зува ред библейски цитати (в широкия смисъл на думата), чието съдържание отдавна се е превърнало в част от общочовешкия език, граден върху познати на християнските културни епохи символи и митологеми. Използувайки традиционни словесни и под текстови структури, санкционирани от религиозната книга като всеобщи и трайни литературни модели, поетът ги трансформира по своеобразен начин, превръща ги често в собствената им противоположност. Библейските цитати у Ботев зазвучават като „антицитати" - „своето съдържание, вложено в заетата, чуждата" форма, като че ли взривява, унищожава отвътре изконния смисъл на цитирания текст. Даже бегъл поглед към световната литература ще ни убеди, че проникването на библейски теми, сюжети и мотиви в художественото творчество е един плодотворен и разнолик процес с вековна продължителност. Дантевата „Божествена комедия", B „Освобождението на Ерусалим" от Торквато Тасо; трагедията „Луцифер“ на холандския поет И. ван ден Дондел, пресъздаваща в алегорична форма борбата между нидерландците и испанската монархия; „Изгубеният рай" на Милтън, където поетът се опитва да реши проблемите на буржоазната революция от XVII век чрез интерпре тиране на мита за Адам и Ева, за падналия ангел, въстанал срещу самия бог; „Въз върнатият рай" - отново Милтънова творба; епопеята „Месиада" на Клопщок, която се възправя титаничният образ на Мойсей; Гьотевият „Фауст" - това са все произведения, в които чрез използуването на библейски образи и символи ред творци се опитват да намерят отговори и на важните въпроси от собствената си съвременност, на вечните философски проблеми. По друг начин живеят сказанията и героите на Светото писание у Франсоа Рабле, Улрих фон Хутен и Волтер, у Пушкин и Анатол Франс - снизен е високият тон на традиционно респектиращите образи и разкази, на езика И преведени генда.