Bulgaria

рез последните години тържественото че ствуване на 24 май - Деня на славянската писменост и култура - в Италия стана тра диция, която се изпълва с все по-широко съдържание. Интересни и с широк отзвук бяха проявите през 1979 г.: изложби, концерти, научни сре щи, които запознаха широки културни среди в Италия с постиженията на България в обла стта на изкуството и науката. В кръга на тези прояви бе включен и Тре тият италианско-български симпозиум, който се проведе от 29 май до 30 юни с. г. в Неа пол и Позитано. Организиран от Източния университетски институт в Неапол при тяс ното съдействие на БАН, симпозиумът има ше за тема историческите и културните връз ки между Италия и България през вековете ибе посветен на паметта на забележителния славист и българист проф. Енрико Дамяни. Обширните тематични и хронологични рамки, както и реномето на института - организатор на конференцията, не можеха да не привлекат вниманието на изявени специалисти в областта на славистиката и българистиката от двете страни. В научната среща дейно участвуваха почти всички изтъкнати италиански представители от по-новите генерации - предани ученици на Е. Дамяни и ревностни продължители на неговото дело. Отличната организация на форума, висо кото научно ниво на изнесените доклади и духът на колегиалност, толерантност и науч но сътрудничество, обединяващ организатори и участници, позволиха да бъде подготвен и издаден през миналата година като суплемент към т. XX—XXI от Аналите на славистич ната секция при неаполския Източен институт томът „Културно-исторически вз

Първоначалният замисъл на тази работа предвиждаше да се изследват статиите на проф. Пьотър Михайлович Бицили върху творчеството на А. С. Пушкин с оглед на един новооткрит ръкопис на професора за характера на Пушкиновия роман. Заниманията с атрибуцията на ръкописа постепенно изместваха акцента от частичното към едни по-мащабни литературно-исторически и компаративистични контексти, в които този нов текст провокативно се вписваше, подсказваше преоценки на утвърдени становища, предлагаше възможности за неочаквано обединяване на противоположни и противоборстващи интерпретативни подходи. Казано по друг начин- частното изведнъж съвмести привидно нееднозначните импулси на изследователските интереси: проучванията върху съдбата на руската литературна емиграция в България чрез творчеството на един от най-значимите И представители се съчетаха с компаративистичните изследвания върху историята на българо-руските литературни връзки в литературно-исторически и теоретичен план. И още нещо. Проучванията върху историята на руската емиграция в България - представители, творчество, институции, общуване и пр. - са още в начален стадий. Липсващата възможност за позоваване на иследователска традиция неизбежно наложи информационно да се разширява текстът, което обуславя и фрагментарността на изложението.

The paper argues that historic myths and myths of origin, being an essential part of national mythology, are neither the first to emerge nor the only one. Furthermore, as a general rule, there are often several variations of the narration about the past of a nation that are evolving and compete for the dominant position. In an attempt to evade the polemics the author analyses some Bulgarian aspects of the crucial problem about the evolution and competition among these variations of national mythology comparing them with analogical Balkan phenomena. In all these countries there are mythical narrations about the ancient times, about Christian Middle Ages and Byzantium, about the struggle for an independent state, etc. They were arguing for primacy in the beginning; later some ideologists of the nation managed to build one relatively stable synthesis.