Бумбалов

Въпросите на психологизма са важен момент и в художественото творчество, и в лите- ратурния анализ. Писателят в зависимост от собственото му светоотношение, от индиви дуалния му естетически опит и от насъщните потребности на историческото време се на- сочва към диалектиката на човешката душев- ност, за да постигне социално-философските обобщения, без които е немислимо истинското изкуство. И ако психологическият анализ е неделима съставка на реалистичния художе ствен метод, то овладяването и творческото прилагане на неговите форми и похвати се пре връща в доказателство за социалната и есте тическа значимост на една литература, в кри- терий за нейните постижения. 140 Взаимовръзката между психология и лите тура еизвънредно широка тема, която у нас е все още недостатъчно проучена. Обемистите трудове на акад. М. Арнаудов и напоследък на Н. Антонов са посветени на психологията на литературното творчество. Психологията на художественото възприемане е предмет на анализ в книгата на проф. П. Русев „За въз приемането на художественото творчество". Но специализирани, а още по-малко обобща ващи теоретични изследвания за психологиче ското начало като средство за реалистично изображение липсват. Психологизмът, докол кото е бил разглеждан във връзка със своеобра зието на отделни автори и творби, е поставян винаги в обсега на един по-широк комплексен идейно-художествен анализ, без да бъде обо собен като самостоен историко-литературен проблем. С книгата си „Въпроси на психоло гическото майсторство" Любен Бумбалов прави опит да отговори на необходимостта от подобни проучвания. Той съсредоточава вниманието си върху психологическите дире ния на българските писатели от Първата све товна война до наши дни, за да ги очертас като закономерна развойна тенденция в противоречивото движение на съвременното изкуство към задълбочено социално познание. Въз основа на някои характерни явления в развитието на българската проза между двете световни войни и след Девети септември мла дият автор се стреми да разкрие диалектиче ското преминаване от изображението на бита към изображението на индивида в цялата слож ност на неговите обществени връзки" - и оттук типологията на психологическото повествование, неговите обективни вътрешни закономерности. Сам по себе си такъв подход изключва литературно-историческите аспекти на анализа. В конкретните наблюдения са пропуснати редица звена, които биха оформили представата за психологизма в българскатаЛитература като последователна, хронологи чески разгърната и исторически изменяща се развойна линия. Авторът си поставя задача чрез постигнатото от българските писатели при изобразяване на човешката душевност да очертае някои аспекти на типологическото своеобразие на следвоенната проза, да обясни конкретно-историческите предпоставки за поя вата на такива нови жанрови форми като пси хологическия роман и по този начин да изясни генезиса на новата ни социалистическа рома нистика. Единната насока на анализа определя единството на книгата въпреки привидната относителна самостойност на четирите сту дии, събрани в нея.

Литературно-критическите очерци на Л. Георгиев за Георги Цанев, на Л. Бумбалов за Илия Волен и на М. Василев за Михалаки Георгиев обогатяват традиционната жанрова поредица на Изд. „Български писател“ с нови имена и факти. Трите очерка се различават в подхода към литературните явления, но явен естремежът на авторите към детайлно-проблемно проучване на избрания обект. Най-напред ще се спра на очерка на Л. Георгиев, тъй като той е посветен на един от най-видните съвре менни наши литературоведи, чието име е свързано с първите стъпки на марксистката литературна критика. В един литературно-критически очерк от стотина страници едва ли може да се направи изчерпателна преценка на литературовед ското дело на Георги Цанев. По-скоро е възможно само да се щрихира неговият портрет, в който да проличат индивидуалните особености на големия наш литературен критик и историк в оценката на художествените явления. Авторът на този очерк - Л. Геор гиев, още от уводните думи дава да се разбере, че се интересува от изследователския подход на Георги Цанев, в който своеобразно се съче тават критикът и историкът на литературата. „Георги Цанев - пише той - дойде в литературната история от литературната критика. Преди да стане историк на литературата, той беше неин взискателен и утвърден критик, А това е най-сигурното доказателство, че неговата връзка с литературното минало е съвсем пряка и естествена. Тя се дължи на една страст и любов към изкуството и не се предопределя от други интереси." Тази характе ристика Л. Георгиев превръща в ръководен принцип на своя очерк. Книгата хронологически е разделена на две части - дейността на Г. Цанев до 9. IX. 1944 г., когато той се изявява предимно като литературен критик, и след 9. ІХ. 1944, когато интересите му се прехвърлят върху историческата преценка на литературното минало и наследство. Между двата периода има и пряка тематична връзка - така например в една от най-интересните му студии „Търсене на нови пътища в българската литература" литературните явления, в които той е бил пряк участник, са обобщени като исторически период. Първата част на книгата има по-публицистичен характер, тъй като Л. Георгиев се спира на идейно-политическите и гражданскообществените позиции на Г. Цанев.

Съкровеното в творческия замисъл на автора е точно фиксирано чрез забележителната мисъл на Шчедрин, поставена като мото още в първия раздел на книгата - Художественият образ на региона. Страници от литературния юг": „Родното място е този тайнствен, но жив организъм, чиито очертания ти не можеш отчетливо да опре делиш за себе си, но чието докосване до себе си чувствуваш непрекъснато, тъй като си свързан с този организъм посредством пъпна връв. Този тайнствен организъм е бил свидетел и извор на първите впечатления на твоето битие; той те е надарил със способността да мислиш и чувствуваш, той е създал твоите привички, дал ти е езика, вя рата, литературата, той те е сгрял и приютил, с една дума - направил е от тебе същество, способно да живее." А самото съдържание на книгата, в най-общи линии, е кодирано още в самото заглавие, т. е. - съвременното творческо присъствие на известни български поети и писатели от нашия „литературен юг". Чрез сполучливо откритата метафора за това творческо присъствие вниманието на читателите постепенно поглъща художественото своеобразие на онези автори, които са привлекли научните интереси и на Любен Бумбалов. Той взискателно откроява индивидуалния творчески свят на Дико Фучеджиев, носещ тайнствения, но жив организъм на регионалния колорит (на странджанския край), но и общочовешката измеримост от сложната диалектика на развитието; с изострени сетива изследва психологизма на Любен Петков; търси специфичната неповторимост на лите ратурното поречие" на Тунджанско-Сакарския край; преоткрива индивидуалното в оригиналната художествена проза на белетрист като Димитър Вълев; отсеня преображенията в разказваческия талант на Димитър Яръмов; долавя и откроява философията и социалноестетическата същност на персонажа от художест веното творчество на Атанас Теодоров; вживява се в „строгата разумност, преоткрита в социалната действителност на нашето всекидневие чрез острия поглед и за обикновените неща у автор като Димитър Кралев; отлично разбира неудовлетворението и творческата взискателност у ярък поет като Христо Кацаров, изгарящ от амбицията да бликва в текста му само красивото у човека; 144 забелязва и оценява тънката ирония и асоциа тивната природа в лирическото изображение, лич ната поетова болка и радостта от съчувствието към живите трудови люде у съзерцателен поет като Стойчо Стойчев; изучава конкретно-образната система в структурата на лирическия текст у лирик като Таньо Клисуров; радва се на щастието на Жеко Христов, способен да открива себе си в многообразието на живота; вниква дълбоко в сладостния дъх на битието, на онова „светло минало" и на цялата памет на чувствата, свързани с творчеството на Петър Анастасов; изживява и очертава идейно-естетическите кръ гове в художествения свят на актуалния Коста дин Кюлюмов... Този първи раздел се съпътствува от въвежда щата аналитична студия, с определено теоретичен характер - „Проблемът за националната същност и регионалното своеобразие на литературния и творчески процес". В тази обстойна студия се тре тират: първо - терминологичните аспекти на проблема - народностното; нация, национално художествено самосъзнание и трите основни ядра на неговата структура: гносеологическо, аксиологично и денотативното им съдържание; регион, ре гионална психика, регионален характер, регионално самосъзнание и регионално художествено самосъзнание и второ -някои най-общи методологични ас пекти на проблема.