Цанков

През последните седем осем години името на Георги Цанков се наложи с редица интересни и запомнящи се крити чески публикации. От една страна, той демонстрира яснота, определеност и целенасоченост на естетическите си търсе ния, а, от друга - широта на критичес ките предпочитания. Характерното за ня кои негови връстници тематично самоог раничаване, самозатварянето в тесните рамки на определен период или опреде лен кръг творци е неприсъщо за Георги Цанков. Напротив - диапазонът на кри тическите му интереси е твърде широк: от проблеми, пред които се изправя литературата ни от началото на века - до 158 търсенията на нашите съвременни твор ци; от художествените идеи на такива писатели като, да речем, Богомил Райнов, Павел Вежинов, Камен Калчев, Иор дан Радичков - до първите стъпки на дебютантите. Като прибавим и нескри тото му пристрастие към френската литература (не само задълбочените студии и портрети за Балзак, Стендал, Маларме и пр., но и множество статии и ре цензии за съвременни френскоезични ав тори), към руската и съветската лите ратура - ще добием известна представа за натюрела на критика. Може би най-съществената особеност в критическите текстове на Георги Цанков е желанието му да разглежда литературните факти и явления в тяхната взаимовръзка, да ги съпоставя в опре делен социален контекст, да не се огра ничава в националните рамки на една литература, на един исторически период, на едно естетико-художествено направле ние. Като че ли тази особеност се откро ява най-ясно в първата критическа кни га на Георги Цанков - В мига на из бора", която показва, че авторът е прео долял изкушението просто да събере меж ду две корици статии и рецензии, пи сани по различен повод. Изкушение, на което не устояват не само млади крити ци. Дебютът на Георги Цанков говори за промислена концепция, а не за случа ен набор от публикации. Една обща идея пронизва сборника, нейното движение и развитие интересува автора и той го проследява неотстъпно. Неслучайно още във встъпителните думи към читателя Г. Цанков центрира вниманието ни към тази идея: В своята първа книга аз търся творците в мига на избора, опит вам се да открия пътищата, по които те достигат до онази позиция, която ше предопредели житейския и художествения им път. Всичко това беше особено необ ходимо преди всичко за самия мен, за шото, оглеждайки се в тях и в тяхното дело, трябваше да определя посоката и целта на своя собствен избор. Винаги съм мислил, че критиката е преди всич ко творчество, което с присъщите му средства решава същите проблеми, пред определящи и смисъла въобще на изку ството в определена епоха. " „В мига на избора" съдържа четири критически студии, които, макар и да имат самостоятелно звучене, са обеди нени от авторовата идея да се освети мигът на избора, мигът, когато героят на конкретната творба или самият творец избират определена социална, естетичес ка или нравствена позиция

Появата на две книги за д-р Кръстев в рамките на една година * е най-яркото поред но свидетелство за нарасналия интерес към личността и делото на видния наш критик, пуб лицист и университетски преподавател, съз дател и редактор на най-значителното ни лите ратурно списание в периода до Първата световна война, баща на първото у нас творческо сдружение на политически необвързани писатели, обединени от общи естетически възгледи и следващи определена културно-просветна програма. Пристъпването към такива сложни и противоречиви фигури като д-р Кръстев и неговите съратници, към многолики и щекотливи явления като сп. „Мисъл и кръ га „Мисъл само по себе си е акт на изследователско дръзновение и същевременно - белег за порасналата зрелост на съвременната ни литературна наука. Стаматов и Цанков тръгват срещу наслоени предубеждения, едностранчиви тълкувания, догматични постановки; стремят се към нов прочит на Кръстевите произведе ния - качества достатъчни, за да оценим книгите им като приносни. Но те не се задо воляват с новата интерпретация на познати факти, а и двамата по свой път подирват допълнителни източници. Стаматов и Цанков се насочват към „неразчетени" досега текстове, към публикации и архивни материали, останали до момента вън от внимането на изследователите. В този смисъл и двамата автори ни предлагат не само „нов прочит", но в редица отношения и „първи прочит". За първи път например Цанков и Стаматов отделят подоба ващо внимание на Кръстевата публицистика, както и на обществената дейност на критика, останала досега в сянка.

Припомняме въпросите от анкетата, започната в кн. 10/1988 г. на сп. „Литературна мисъл“. Отговорите поместваме по реда на получаването им.