Cassiday

Издателите от ГДР имат вкус към еднотомни истории, речници и справочници, посветени на отделни жанрове, направления или национални литератури. Преди няколко години бе публику ван интересен том, посветен на тривиалната литература, а сега до нас достига сходна илю стрована история на литературата за престъпле ния и разследване, подготвена от Валтрауд Вьолер, преподавател по фолклор от Хумболтовия университет в Берлин, и Брус Касиди, автор и издател на криминални романи от САЩ. Трудът се появява едновременно на английски, френски и немски език. Двамата автори подобно на мнозина други търсят корените на изследвания от тях обект още в елинската древност. Но какъв всъщност е техният обект. Макар и малко тромаво, като че ли най-убедително звучи английският му ва риант - литература за престъпления и раз- следване", докато немското Kriminalliteratur и особено френското определение policier зна чително стесняват границите му. Струва ми се, че широкият термин литература за престъпле ния и разследване е най-подходящ за истори чески изследвания с по-широк хронологически обхват. Тази формулировка обаче поставя нови въпроси - необходимо ли е да се търси наличието на двата елемента (престъпление и разслед ване) едновременно в едно произведение, за да бъде отнесено то към жанра. Съществуват множество творби за престъпления, които не се разследват, както и за разследване, което не открива престъпление. (Към втория модел се стреми ранният криминален роман в социали стическите страни, у нас той бе реализиран първо от П. Вежинов в „Произшествие на тихата улица"). Напоследък съветската литература предлага малко неочакван вариант - престъпно по своята същност разследване при очевидно отсъствие на разследваното престъпление. Съще ствуват естествено и множество други възмож ности и като че ли не е трудно да се приеме, че жанрът не предполага задължително обединяване на двата елемента, че той има две основни разновидности, в които доминира изображението на престъплението или на разследването. Същевременно подобно широко тълкуване чув ствително увеличава обхвата на жанра, а от там - и различните уговорки, които се налагат при преходните явления. От своя страна юридически ясният термин престъпление в литературата има размити граници. Съществуват стопански, политически, военни и други престъпления, но не е напълно ясно дали литературните им изображения при надлежат към жанра, условно наричан крими нален. Никой не се колебае да определи като престъпления деянията, описани от маркиз дьо Сад, но те често не са привличани при разглеждането на криминалния жанр, както постъпват и Вьолер, и Касиди.

Втората половина на ХХ в. все повече засилва съществуващата несигурност по отношение на научната компетентност. По света се издават многобройни научни списания, реферативни и справочни издания, бюлетини и сборници с материали от научни симпозиуми и семинари. Занимаващият се специално с литературна теория и критика е подложен на опасността от повторно откриване на велосипеда, тъй като определени художествени идеи и повествователни прийоми нерядко възникват приблизително в едно и също време в произведения на автори от различни страни. Една от областите на художествената литература, в която съществува голяма опасност от та кова дублиране, е научната фантастика. Лайп цигското издателство предлага интересно подне сена „Илюстрована история на научната фантастика", която е дело на авторския тандем Дитер Вюкел от ГДР и Брус Касиди от САЩ. Може да се гадае дали поредицата от подобни издания на немски, английски и френски език ще бъде продължена, тъй като освен това издание през послед ните години са отпечатани други два тома: за тривиалната литература, и през 1988 г. - върху Литературата за разследване и престъпления, с автори Валтрауд Вьолер и Брус Касиди (предста вено в сп. „Литературна мисъл", кн. 3, 1988 г.). Изследването е подредено в няколко големи дяла: „Начала“, „Индустриалната революция и отражението и във фантастиката“, „Развитието на научната фантастика след Първата световна вой на“, „Научната фантастика във втората половина на двадесетия век“ и „Теми, обекти и мотиви в Модерната научна фантастика". Най-напред се разглежда понятието научна фантастика. Посочени са различни дефиниции, които се опитват да определят границите и спе цификата на този дял от литературата. Трябва непременно да се подчертае, че възприетото на Запад название science fiction, буквално преведено, означава научна измислица. Цитира се становище, според което под фентъзи трябва да се разбира описанието на свят, който няма отношение към нашия. Урсула К. Ле Гуин определя научната фантастика като „екстраполативна литература". Съ ществува становище, че три различни епохи опре делят научната фантастика като новоразкрита форма на нов и отделен жанр. Първият иденти фицира научната фантастика с фантастичната литература на всички народи и поради това вижда 150 началото и в митовете, приказките и ранните паметници на човешката история. От друга страна, съществува научна школа, която определя раждане то на научната фантастика в 1929 г., когато Х. Гърнебак въвежда този термин. Тази позиция се натъква на трудности по отношение на автори като Ж. Верн и Х. Г. Уелс. Третото становище поставя еволюцията на жанра като съвременна на инду стриалната революция през XIX в. Мнозина, които застават зад този възглед, влизат в противоречие (като Бр. Олдис, който изказва становище, че тя е родена в 1818 г., когато М. Шели написва „Франкенщайн"). Според авторите на разглежданата история тя се появява през епохата на Ренесанса, когато проблемите, достиженията и откритията, засягащи възможностите на естествените науки - и над всич ко това и социалните науки, - започват да стиму лират техния път към традиционните фантастични произведения.