Из чуждестранния печат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В този брой особен интерес предизвиква статията на канадския славист, професор в университета в Торонто, Н. Шнейдман „Писмо от Торонто: Творческата свобода и литературата от епохата на гласността. (Поглед отстрани)“. В нея авторът излага свои впечатления, размисли и виждания за литературата от епохата на гласността. В редакционна бележка се казва, че редица постановки и изводи в статията на видния канадски славист могат да се сторят спорни и да предизвикат възражения у съветския читател. Но иначе не би и могло да бъде, защото и в подзаглавието ѝ се посочва, че Н. Шнейдман представя по третираните проблеми своя „поглед отстрани“. Именно в това свое качество — като образец на определена критическа методология — статията заслужава вниманието на читателя. Съветската литература от периода на гласността е противоречив феномен, който е свързан малко с предшестващите етапи на съветската литература. Това е по-скоро социално явление, което отразява косвено последните политически промени в Съветския съюз. Произведенията, публикувани в Съветския съюз в периода на гласността, могат грубо да се разделят на две основни групи — пише Н. Шнейдман. Първата включва произведения на писатели, които живеят в СССР и публикуват само в съветски издания. В другата група влизат произведения на руски и съветски автори, в миналото преследвани и попаднали в изгнание — техните произведения са били подлагани на цензорска намеса или са били просто игнорирани по политически съображения. От художествена гледна точка творбите, принадлежащи към втората група, са значително по-ценни. Н. Шнейдман отбелязва, че за западния изследовател на съветска литература публикуването на повечето от тези „закъснели“ за съветския читател произведения не е нещо ново. Творби на Е. Замятин, Н. Гумильов или Б. Пилняк, на Б. Пастернак, А. Платонов, А. Бек, А. Битов и др. са издавани на Запад преди много години.
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Н. Шнейдман, гласност, съветска литература, творческа свобода, перестройка, цензура, закъснели произведения, литературен изгнаник, Е. Замятин, Борис Пастернак, Андрей Платонов, славистика, социално явление, поглед отстрани

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    На 12 и 13 декември 1989 г. в София се проведе дискусия на тема „Основни етапи, процеси и тенденции в съвременната българска литература след 9. ІХ. 1944 г. и тяхната литературно-критическа интерпретация“. Тя бе организирана от секцията по съвременна българска литература на Института за литература и предвиждаше участието на широк кръг литератори от цялата страна. Гости от чужбина бяха проф. Тереза Домбек и Войчех Галонзка от Полша и Норберт Рандов от ГДР. След откриването на дискусията от водещия Александър Йорданов за кратко встъпително изложение взе думата проф. д-р Боян Ничев, директор на Института за литература. Като изтъкна научните постижения на института, той обърна внимание и на съществуващия досега академичен монополизъм, налагащ „вето“ върху изследването на немалко проблеми и пречещ да бъдат постигнати по-значителни синтези в литературно-научната дейност. Според проф. Боян Ничев именно в настоящия момент развитието на съвременната ни литература представлява много актуална тема — с така наречените бели петна и замълчани проблеми в нея, с пленумната ѝ периодизация, с етатизацията и редица други проблеми. Нашата съвременна литература не бе оставена на своите, условно казано, иманентни закономерности на развитие, а понятията за естетическата ѝ същност бяха разколебани. Във връзка с това в нея настъпиха промени, които сега трябва да бъдат отчетени; такива промени се очертават и в редица институции, пряко свързани с литературата — като критиката например, чиито стойности и преценки до голяма степен бяха загубили значението си. В разглеждания период би трябвало да се подчертае едно основно разграничение. От една страна, съществува литературен процес, който, въпреки стагнацията, не замира и върши своето, доколкото може; от друга страна, налице е една административно-ведомствена дейност, свързана с редица институции, която „фабрикува“ ценности и оказва силно влияние на самия литературен процес. При оценката на литературата следователно занапред ще трябва да се работи с две основни понятия, които досега се приемаха като синоними — литературен процес и литературен живот. Проф. д-р Боян Ничев заключи: въпросите са изключително важни и тепърва трябва да бъдат поставяни, класифицирани и решавани. Върху въпроса за взаимоотношенията между литературния живот и литературния процес се спря и Александър Йорданов. Той припомни, че вследствие поврата в политическия живот в нашата страна се стигна до конструирането на нов модел на литературен живот, подчинен на нелитературни съображения, и проследи процесите, настъпили като резултат — нарушаването и разрушаването на връзката между литературна традиция и съвременен литературен живот, крайна идеологизация на литературата, откриване на безкрайни възможности пред конюнктурата и потискане на талантите, резки деформации в литературния живот. Като особено вредно бе посочено изкуственото привнасяне у нас на теорията за социалистическия реализъм, довело до духовна стагнация в литературния живот, до репресии срещу редица поети, писатели и критици, до тенденциозно фалшифициране на националната ни литературна история. Във връзка с тези въпроси според Александър Йорданов особено внимание би трябвало да се обърне в частност на мита за априлското поколение в нашата литература — да бъдат проучени основно причините за неговата трагедия. Проф. Атанас Натев призова всички литератори да се опитат сега, когато в прилива на чувства се очертава недостиг на мислене, да направят всичко, за да се установят на една уравновесена позиция. От нея и с нейните предимства би трябвало да се пристъпи преди всичко към възвръщането на литературната памет — да се анализират задълбочено драмите на онези наши големи писатели от близкото минало, принудени да се съобразяват с конюнктурата, но въпреки това търсещи новото и модерното; да се потърси стойностното в нашата литература, независимо от начина, по който е възприемано и оценностявано от официалните инстанции и институции. Със свое виждане за непосредствените задачи в момента към дискусията се присъедини проф. д-р Елка Константинова. Като особено важен проблем, стоящ пред литераторите, тя посочи фактологическото възкресяване на епохата — със сериозна работа върху архивите и литературната периодика. Цялата ни съвременна литература подлежи на препрочит и нов анализ и оценка — но свободни и без досегашното съзнателно бягство от съвременните литературни проблеми. В рамките на тези по-общи изисквания бе подчертан един съществен конкретен въпрос — за колективното и личното участие в живота и литературата и разрушаването на колектива като среда, в която се изявява личността, а във връзка с това — за деградацията на така наречения положителен герой в нашата литература.

    Ключови думи: БОЯН НИЧЕВ, Александър Йорданов, Атанас Натев, Елка Константинова, Институт за литература, БАН, литературен процес, литературен живот, 9 септември 1944, социалистически реализъм, априлско поколение, бели петна, етатизация, цензура, литературна критика, препрочит на историята