чешка

Няма нищо по-важно за стойността на художественото произведение, за неговата значимост, за продължителното му въздействие от това дали то дава правдива картина и правдив израз на своето време. Дали със свои те собствени специфични средства отразява новите моменти в живота, донесли промените, които придават неповторимост на историческия момент, а също и чертите, които са типични за човека изобщо, или исторически обусловеното единство на частното, променливото и общото, трайното. Обществената функция на художествената творба следователно се изразява в това, че в момента на своето възникване и непосредствено въздействие тя носи на хората познание за неизвестното или неизобразеното с художествени средства и че по такъв начин допринася за мирогледното им ориентиране и формира у тях нова емоционалност и естетика; че и през следващата епоха, дори и тя да е съвършено различна, коренно променена, художествената творба се превръща в документ за миналия живот, който си остава съставна част от съдържанието на настоящето, а има своя та цена и за бъдещето. Отговаряйки на поставения в началото въпрос, ние тълкуваме и измерваме ценността на творчеството на Софокъл и Шекспир, на Сервантес и Стендал, на Толстой и на Горки, на Вийон и Маяковски. Отговаряйки на този въпрос, ние даваме оценка и на съвременната чешка литература, на чешката литература от последните петнадесет години след Втората световна война. Изглежда, че този въпрос се отнася преди всичко до темата на литературата. Но в действителност той не се отнася само до нея, въпреки че Именно темата е достатъчно чувствителния показател за това, доколко художествената творба с идейното си съдържание и настройка, както и с художествения си израз и стил представя израз на своето време и съдейс твува за оформяването на физиономията му.

В многостранното творчество на Карел Чапек (1890-1938) се проявяват характерни тенденции и особености от развитието на модерната чешка литература. Чапек започва да твори още преди войната, но значителна част от неговите произведения са свързани с бурния разцвет на чешката литература в междувоенния период, когато се създават явления с европейско и световно значение. Още с драмата си „Р. У. Р." (1921) К. Чапек придобива световна известност и заедно с Я. Хашек се нарежда между първите чешки писатели, които осъществяват непосредната, жива връзка на националните литературни ценности с художествените и културни процеси в следвоенна Европа. Светогледно и естетически К. Чапек е творец на ХХ век - художествените пробле ми и идеи, които го занимават и тревожат, водят към драматичното битие на човека от епохата на модерната цивилизация, към противоречията, които създава преломното развитие на науката и техниката, поставяйки на изпитание общочовешките цен ности на културата, духовното съдържание на човешкия живот. B Научнофантастичните прогнози на Чапек разкриват противоречивото му отношение към научно-техническия прогрес, в основата на което лежи неговата хуманистична програма за защита на човешките ценности, философското му недоверие към глобалните идеи и изобретения, както и към радикалните промени на обществото. Много се е писало за философския релативизъм на Чапек (почерпен до голяма степен от философията на прагматизма), който го отдалечава от обективния поглед към социалните противоречия, отнема му категоричната оценка, ясната перспектива в ре шението на проблемите, превръща отношението му към явленията на живота и към човека в съвкупност от антиномии. Идейно-философските противоречия в творчеството на Чапек, еволюционистичните му възгледи, илюзорното му доверие в буржоаз ната демокрация не намаляват хуманистичното съдържание на неговото творчество. Чапек не решава социалните конфликти на своето време, социалният критицизъм неговите утопични драми и романи има хуманистична основа - защита на непреходните или по-точно интегралните човешки ценности. Той превръща в център на своето творчество човека - човекът като мярка за всичко - и гради неговата нова цялост ност (интегралност) в света на капиталистическата цивилизация, която „редуцира" ценностната представа за човека. Белег на тази нова интегралност на човека е тезата за обикновения човек (трилогията „Обикновен живот"), чийто образ в своето човешко съдържание диалектически обединява раздвоеното изображение и представа за еле ментарния и необикновен човек (фантастичните и утопични произведения). Темата за познанието на човека е свързана с темата за познанието на действителността в ней ната тоталност (страст, която съпровожда всички занимания на човека Чапек). Смисълът на познанието е в създаването на духовна мярка на предметния (емпиричния) свят, което е равностойно на това да се създаде неговата човешка мярка.