чешката

Неотдавна се появи учебникът „История на чешката литература", част първа, дело на Иван Павлов и Величко Тодоров. За първи път у нас излиза самостоятелна история на отделна славянска литература (досега са изследвани някои периоди на руската литература, добре известни са бъл гарските общи трудове по история на славянските литератури). В учебника е представено оформя нето и развитието на чешката литература в пе риода от нейното възникване до края на Първата световна война. Огромният по обем материал е групиран в три основни раздела. Всеки от тях всестранно и изчерпателно изгражда сложната, многостранна картина на чешката литература в отделни етапи от нейния развой. В това изобилие от писатели, творби, теми, проблеми, характери двамата автори са успели да синтезират и характе ризират най-важните същностни черти на чешката литература. В учебника се откриват мнения и постановки, свидетелствуващи за съществуване то на национални исторически школи. По този начин Ив. Павлов и В. Тодоров се стремят да се до ближат до научната истина в трудовете на чешки, словашки и български учени. Текстът на учебника •изграден върху основата на марксисткото лите ратурознание. Първият раздел от „История на чешката ли тература" е посветен на старата чешка литерату ра. Материалът е подреден според утвърдената чешка литературна периодизация за този период. Състоянието на литературата по чешките земи е представено в тясна връзка с техния общественоисторически развой. Всъщност навсякъде в учеб ника е потърсена обусловеността на литературата от обществено-историческия развой на чешката държава. В първия раздел са проследени промени те в художественото изобразяване на действител ността, развитието на жанровете, оформянето на чешката литература като самобитно явление. „Старата чешка литература" разкрива състояние то на литературния живот по чешките земи в пе риода от втората половина на IX век до средата на XVIII век. За да се разбере същността на зараждането на чешката литература, е нужно да се знаят значението и тенденциите на обществено-полити ческата история на Велика Моравия и Чешкото кралство. Централно място в раздела с отделено на Моравската мисия на Кирил и Методий, чиито етапи са очертани според паралели със славянския свят, с нашата история и литература, както и с кул турно-историческото европейско развитие. Така се обясняват, допълват някои типологични кон такти, близки отношения между отделните литератури. Разказвайки подробно за Моравската ми сия, Ив. Павлов и В. Тодоров определят и основ ните насоки на кирило-методиевската традиция в чешката литература. Те засягат спорния въпрос, предизвикал различни научни хипотези, за културно-историческата приемственост между Велика Моравия и чешките земи. Разглеждат симбиозата между славянската и латинската писменост, първите чешки писменни паметници (Киевски листи, Пражки глаголически фрагменти), появата на пър вия чешки авторизиран текст -Чешката хроника на Козма. Двамата автори проследяват създа ването на народностните чешки постични традиции през XII и XII век, подлагат на сравнителен анализ чешкия вариант на Александрията и т. нар. Далимилова хроника, с който доказват новите творчески възможности на чешката литература. Проследяват и развитието на чешкия театър и сатира през XIII и XIV в., спират се върху пробле мите на театралния диалог и др. Съществено мяс то те отделят на разцвета на културата и литературата, настъпил по времето на Карл IV. Изясня ват същността на хуситството и хуситската лите ратура, дейността и значението на Ян Амос Коменски, както и барока в чешката литература и театър.

Излезе от печат втора част на учебника „Исто рия на чешката литература". Тя е дело на Христина Балабанова, Иван Павлов и Величко Тодоров. Материальт е групиран в два основни дяла, които проследяват развитието на чешката литература от края на Първата световна война до наши дни. Във встъпителната статия авторите се спират върху пътищата за проникването на чешката литература У нас, като посочват интересни моменти от взаимоотношенията между двете славянски литератури. Както и при написването на първия том, и тук авторите задълбочено са проучили научните тру дове, посветени на проблемите на чешката литература, проявили са аналитично и оценъчно отношение и са структурирали учебника много ори гинално. Хр. Балабанова разглежда развитието на чешката литература в периода между двете световни войни в няколко тематични подраздела. Краят на Пър вата световна война създава за Чехословакия условия за самостоятелен политически и културен живот. Октомврийкага революция, борбата за на ционална независимост, активизирането на работническата класа обуславят характера на културното развитие в Чехия, както и в други европейски страни. Хр. Балабанова запознава читателя с програмата на художествения съюз „Деветсил“, станал център в развитието на чешката литерату ра и изкуство през 20-те години. Революционният сборник на съюза, излязъл през 1922 г., поставя началото на новото разбиране за характера и функциите на пролетарското изкуство, което покъсно се доразвива в програмата на „поетизма". Освен това поезията на 20-те години филтрира модерните направления, изработва и налага опре делени изобразителни похвати, стреми се към колек тивни художествени решения и естетически концеп ции" - изтъква авторката и анализира в този аспект стиховете на Ст. К. Нойман, Й. Хора, И. Волкер. Хр. Балабанова разкрива и същността на пое тизма като водещо направление в литературата и културата, като нов етап в пролетарското изку ство. Тя подчертава и връзката на чешкото революционно изкуство с европейските леви авангардни течения. Спира се върху статии на К. Тайге и стихове на В. Незвал - творците, оформили програмата на поетизма, — върху проявите на поетизма в живописта, киното и театъра в Чехия. В подраздела се анализират стихове на В. Незвал, Я. Сайферт и К. Бибъл. Хр. Балабанова представя и развитието на чеш ката проза през 20-те години, в която силно е застъпена военна тема. Тя показва приноса на Вл. Ванчура и К. Конрад за модернизирането на чешката проза в разглеждания период, анализира произведения на М. Майерова, И. Олбрахт, с които се ражда чешкият социалистически роман, свързан с програмата на пролетарското изкуство. Чрез произведенията на Вл. Ванчура, Я. Хашек, Я. Кратохвил авторката показва особеностите при реализирането на темите за войната. Самостоятелно се разглежда мястото на Карел Чапек в контекста на междувоенната литература.

Новите процеси, които обхващат славянските литератури на прелома на двата века, видимо са свързани с формулирането на нова представа за поета като творец, насочена към неговото програмно освобождаване от общите, колективни (национални, общочовешки) задачи. В известен смисъл става въпрос за пътища на развитие, аналогични на тези в западноевропейските литератури, характеризиращи се през целия XIX век с противоборство между индивидуалистичния жест и представителните социални функции на поета като изразител на „века на прогреса“, като в крайна сметка в депресивната атмосфера от края на века жестът на отрицание взема превес и цялото столетие и неговите социални програми започват да изглеждат хаотични и преживяващи криза. В цялостния развой на европейските литератури модернизмът представлява в по-голяма или по-малка степен връщане към изходните позиции на романтизма — в славянската област това връщане изразява също така необходимост от изясняване на отношението към особеностите на славянската романтика с нейната в повечето случаи антизападна, антидуалистична и антииндивидуалистична ориентация (словашкият и чешкият спор с романтизма, идеалът за „славянска поезия“, полският национален романтизъм, борческият романтизъм на Ботев в България, патриотичната украинска романтика и т.н.). В тази гама от различни типове „връщания“ виждаме как се правят опити напълно в „европейски дух“ да бъдат доразрешени — естествено на друго ниво — много проблеми на западноевропейския романтизъм, както и да се съживи и използва позитивно славянската романтика.