читател

Тема на настоящото изследване са лирическите проекции на субекта, обекта и адресата на поезията в самата нейна художествена тъкан. Или по-точно - техните своеобразни лирически персонификации. Названията поет, герой и читател употребяваме до известна степен условно - заради тяхната по-голяма близост именно до този образен характер на лирическата персонификация. Както е известно, в поезията авторското съзнание сравнително рядко остава само в ролята на една субективно пречупваща света художествена призма. Найчесто то намира в пряк израз в повече или по-малко осезателното присъствие на едно лирическо „аз". Лирическо „аз", което е едновременно и субект, и обект на поетичното творчество и може да бъде негов основен и дори единствен герой. При подобно персонифициране на авторското съзнание гледната точка, от която то пречупва света, е не просто една идейно-естетическа, а преди всичко една художествена позиция, „гледна точка“ и „зрителен ъгъл" и в едно по-близко до буквалния смисъл на тези изрази значение. А понятието „авторски глас" не само една съдържаща се в изображението или пряка идейно-емоционална e оценка, но и непосредна изява на един лирически образ, определена интонация, която извиква осезателни представи за вид човешко общуване. В такъв смисъл самото присъствие на лирическото авторско аз вече предполага присъствието и на едно лирическо „ти". И доколкото лирическото „аз" има своя повече или по-малко определена характеристика - тя неизбежно се отразява и върху представата за това лирическо „ти". Тези внушавани от поетичния текст лирически персонификации, обусловени от специфичните художествени позиции на отделните творчески индивидуалности, обективират в конкретни образни форми определени концепции за човешката личност и нейните отношения в обществото, за ролята на поета и функциите на поезията, и по тоя начин свързват най-тясно проблемите на поетиката с идейноестетическото съзнание на дадена епоха. Но в тях намира израз и много по-широко цялостната атмосфера на тази епоха с нейните обществени и културни идеали, с нейните специфични форми на обществен и литературен живот и характерните за нейния бит представи. Оттук и многообразието на техните лирически превъплъщения.

Проблемите на литературната комуникация предизвикаха в последните десетилетия силен интерес сред литературоведите. Изследването на художествената творба от подобна гледна точка поставя особеностите на текста във връзка с литературната и обществената ситуация, със стилистичните и жанровите конвенции на епохата. Същевременно не атбягиаха от вниманието на учените трудностите и слабостите на този подход. Отбелязва се например липсата на данни за възприятието на реалния читател, недостатъчната ефективност при анализирането на имплицирания читател. Х. Маркевич пише: "В много студии, където в заг лавието фигурира адресат, в сьщност се съдържа функционална интерпретация на текста" (1, с. 223). Действително в много случаи обръщането към изградения в текста образ на читателя не добавя нищо ново към традиционните анализи, в които се споменава за определени внушения на творбата (призовава, вълнува, поставя въпроси). Но понякога споменатият образ на читателя може да ни обясни до голяма степен възприятието на реалните читатели и в по-широк шiан съдбата на творбата в националната култура. Такъв е случаят с последната книга на Гогол "И>брани места от кореспонденцията с приятелите". Самият жанр "писмо" подсказва значимостта на диалога с читателя, тъй като писмото е "свързано в генезиса си не само с автора, но и с адресата" (2, с. 2). Въпросите "какво", "кому" и "как" тук са еднакво важни. Съавторството на адресата при писмото е много по-силно изразено в сравнение сд ругите жанрове; предопределяйки тона на писмото, той е особено чувствителен към изградения там свой образ. В своите писма Гогол изразява естетическите си, религиозни, нравствено-етични идеи: призовава към любов и единство между хората, към скромност, утвърждава патриархалните принципи, правата на помешчика над селяните, значимостта на монархическата идея в литературата. Дори самото изброяване на поставените в писмата въпроси насочва към противоречията във философските и политическите идеи на твореца. Както е известно, тази творба предизвиква гневен отклик най-вече сред прогресивната руска интелигенция, като особено силно въздействие върху нея оказва познатото писмо на Белинеки до Гогол. Но "Избрани места" не са приети и от много приятели и съмишлениuи на писателя, което поражда неговата духовна драма. Естествено е обяснението за подобна реакция да се търси преди всичко в сферата на идеите. В това отношение все още могат да предизвикат интереса на изследователя някои сложни, противоречиви идеи, които ще бъдат актуални не само през XIX в.