човешко

Има писатели, които с всеки изминат ден стават по-жизнени, все по-млади: те сякаш олицетворяват вечната младост на човечеството в безкрайните му стремежи към щастие, вечно зоват напред към нови хоризонти. Такъв вечно млад поет - воин за човешко щастие, който с пламенната си любов към хората осветлява пътя към тяхното бъдеще, е великият украински поет Тарас Шевченко, сто и петдесетгодишнината от чието рождение с особена тържественост и признателност през тази година чествува цялото трудово човечество. Прекрасното негово поетическо творчество, литнало като волна птица из глъбините на сърцето на Украйна, с неувяхваща свежест и сила днес звучи на много езици в целия свят и събужда пламенни пориви към правда и свобода у милиони хора. Името на Шевченко стои наред с имената на най-големите синове на човечеството, отдали всички богатства на своето сърце, целият пламък на своите чувства за тържеството на човека, за неговата победа над потисниците и угнетителите, за утвърждаване на любовта и братството между всички труженици.

Статуята на човечеството. Геният на културата постъпва като Челини, когато е изливал статуята на Персей: масата от разтопен метал застрашавала да не достигне, а е трябвало. Тогава той хвърлил вътре паници, чинии, всичко, което му паднало под ръка. Същото е и с гения, който хвърля в сплавта заблуди, пороци, надежди, илюзии и какви ли не неща от по-прост и от по-благороден метал, защото статуята на човечеството трябва да добие контури и да се завърши; какво пречи, че тук и там е вложен по-малоценен материал?