Цикълът

Малцина останаха от онези творци, които преди четиридесет-петдесет години участву ваха непосредствено в създаването на голяма критико-реалистична литература в Германия. Повече от големите писатели са вече покойници -скърбим за загубата на Хайнрих и Томас Ман, Фойхтвангер, Дьоблин, Хесе, Леонхард Франк, а също на Брехт, Бехер и Волф. Роден през 1887 г. - споменатите по-горе писатели са или родени малко преди него, или са му връстници - Арнолд Цвайг е познавал всички и ги е съпътствувал в стремежите им; върху него пада лъч от сиянието на тази голяма епоха на изкуство и просвещение. Той е един от нейните последни факлоносци, писател, в който щастливо се съчетават духовна широта, традиционализъм и връзка с бъдещето.

Подтекстово епиграмата подразбира разминаването между критическата компетентност и вкус, от една страна, и читателските по-непретенциозни изисквания, от друга; отдавнашната дилема пред твореца — да пише за читателя или за критика? Подобна дилема авторите на популярни четива не познават. За тях тя е решена веднъж завинаги в полза на читателя. Издателите на книжки за народа имат скромната задача да заинтригуват обикновения, некомпетентния (често полу- или съвсем неграмотен) човек от народа. Авторите на популярни четива са се задоволявали по-малката известност и слава за сметка на повечето читатели. (Факт е, че името на Хр. Шмидт остава неизвестно за болшинството почитатели на неговите произведения TO през Възраждането.) C Анонимността, която съпътствува нерядко треторазредната литература, не е случайна. Тя се корени в характера на феномена „народни книги" и засяга различни равнища на неговото съществуване - генезис, стилистика, комуникативност и пр. Проблемът за комуникативността е сред най-сериозните за „несериозното според строгите критици творчество. Съотнесени към общоважещи стойности, тези четива третират „вечните“ теми. Усвояват мотиви, сюжети, интриги и творчески ги осмислят в съответствие с националната култура и среда -етнически, социално или професионално обусловена. Те са лесно размножими и приемани в един нов, различен от създалия ги, контекст. Не е трудно да бъде назована и още една тяхна осо беност - честото придържане към принципа на „серията", афинитета към „циклич ността“. При това, трудно е да разграничим причината от следствието. Дали прин ципът на серията поражда огромната комуникативна сила на популярните четива? IETRROSО1 Или тяхната комуникативност извиква цикличността?.