детски

У нас пиеси за детско-юношески театър са се писали твърде много, но по начина, който не е прекрачвал елементарността на една безлична адаптация върху популярен приказен сюжет. И в миналото, и в последните години е била „разигравана" приказката „Котаракът в чизми“. Тази преработка не е могла да се превърне в истинска литература за детски театър. Налага се да се позовем на литературния опит. Да си припомним за „Котаракът в чизми" на Людвиг Тик (както и за други негови пиеси-приказки, разработени с литературно майсторство и идейна тенденциозност), който използува фолклорна канава, за да избродира върху нея идейно-естетическата мисловност на немския романтизъм от първата половина на XIX в. Нашите писатели също са проявявали сериозен интерес към приказката или легендата. Ст. Л. Костов написа „Мъжемразка“, повлиян от народна приказка, но интересите му на сатирик го отведоха в сферата на съвременните проблеми и герои, в комедиографията за възрастни. В друга посока и с различни задачи подобно движение извърши с творчеството си и П. Ю. Тодоров. Може би само Георги Райчев с „Еленово царство“ не отмести погледа си от детско-юношеската публика, написа дълбоко своеобразна пиеса, със значителна идея и за възрастни - необходимост от разбирателство и мир между хората. Впрочем тази двуплановост на идейните заклинания, тази двупосочност на адреса ще откриваме в произведенията и на много съвременни автори. Тук вече сме пред моментите на една приемственост, но в аспекта на високи завоевания в литературата за детския театър. Активност и широта, свеж полъх и оригинални решения почувствувахме в развитието на детско-юношеската ни драматургия през последните 10-15 години. Тази констатация не е опит за някаква периодизация. Голям отряд от писатели вече работи за нашия детски театър. От друга страна, никак не е без значение, че се подобриха условията за творческото им ангажиране; или пък, че детският отдел на Народния театър за младежта поставя системно пиеси на автори, с които предпочита да работи. Някои от нашите известни писатели се появиха епизодично в детската дра матургия, като че ли „опитаха“ сили върху терен, на който не бяха пристъпвали, за да го напуснат, следвайки интересите си в другите жанрове на литературата. Имам пред вид „Ламята" на Николай Хайтов, „Желязното момче“ на Йордан Радичков, „Ая“ на Анастас Павлов ... Но тези епизодични, да ги наречем, „първи опити", непоследвани от други заглавия, се оказаха оригинални в много отношения творби.

Двадесетте години са период, в който разказът се утвърждава като жанр в нашата детска литература и само за пет-шест години претърпява изключително интензивно развитие. Този процес е израз на една от най-съществените характе ристики на българската литература като цяло и на детската ни литература в част ност - неравномерността на нейното развитие: нашата детска литература значително изостава в развитието си от литературата за възрастни, а и собствените и родове и жанрове се развиват неравномерно. Макар в периода след Освобождението разказът в литературата за възрастни да извоюва само за две-три десетилетия много високи достижения, макар да се явя ва цяла плеяда от добри разказвачи, в детската литература прозата остава на за ден план. В нея преобладава дидактично-поучителният разказ, представен в творчеството на Цоньо Калчев. Единствените опити за по-непосредствено изобразяване на детето са разказът на Ц. Церковски „Воловарчета“, издаден в отделна книжка през 1896 г., и малкото на брой разказчета от Елин Пелин, писани до войните. В този период продължава да се създава предимно поезия за деца, която има свои корени и традиции още от възрожденската епоха. И макар като цяло да е за сегната все още от дидактизма, тя вече прави първите стъпки към художествено пълноценно творчество за деца. След Първата световна война и особено след Септемврийското въстание под влиянието на всеобщия подем в българското изкуство нашата детска литература започва постепенно да преодолява както своята изостаналост, така и едностранчивостта в своето развитие. Детската поезия се издига на качествено ново художествено равнище в творчеството на Е. Пелин, Ран Босилек и младата вълна - Дора Габе, А. Разцвет ников, Калина Малина, В. Паспалеева и мн. др. Едва тогава за съвсем кратък срок се създават и първите оригинални творби на нашата детска проза, което още веднъж потвърждава тезата за неравномерното литературно развитие. Най-напред се открояват приказниците. Приказната вълна залива периодич ните детски издания, излизат и много отделни книги. През 20-те години се открояват трима от най-добрите и до днес наши приказници - Ран Босилек, Николай Райнов и А. Каралийчев. Авторите от този период не само преразказват, но и създават приказки. Те всъщност първи усещат острата потребност на нашата детска литература от ориги нална проза и първи се отзовават на нея. Към средата на десетилетието бурно развитие претърпява и късият прозаичен жанр. Сред авторите на най-хубавите разкази за деца от това време срещаме име ната както на известни приказници (А. Каралийчев) и на любими детски поети (Е. Пелин, Д. Габе, Ст. Чилингиров), така и на автори, утвърдили се и в поезията, и в приказката (Ран Босилек, Симеон Андреев).