детския

„Книжовен имот за децата“ е второто детско списание. Излиза през 1872 г. под редакцията на Георги Атанасов Живков (с псевдоним Живкин) - една година след списание „Пчелица" на П. Р. Славейков и 30 години след пробния брой на първото българско периодично издание - сп. „Любословие". Под чертавам дистанцията във времето, защото тя дава възможност да се проследи обособяването на една нова читателска категория, в която се проектират нравствените изисквания към личността на българина. Детският периодичен печат през Възраждането не може да достигне равнището на останалите вест ници и списания, но той е част от зараждащата се детска литература, своеобразно продължение на идеите, мотивите, образите от четивата в читанките и букварите. Неговата поява е подготвена от бързото разви тие на училищното и читалищното дело, от подема на националния периодичен печат, от духовното общуване с другите народи. В съседна Румъния през 1865 г. е излязло списанието „Mama Si copilul", през 1866 г. - Elevul patriot", през 1869 г. - Amicul scoalei", а в. „Время" в бележка към превода на „Прия телите на Едуарда" подчертава, че в „Европа ся изваждат периодически листове, предназначени само за деца". Литературната продукция до този момент по същество е четиво за всички възрастови категории. Затова и първите детски списания са не само проява на лично отношение към проблемите на детската ху дожествена книжнина в еволюцията на националния литературен процес, но и степен на осъзнаване и утвърждаване на една нова читателска категория. Сп. „Книжовен имот за децата" излиза във Виена - На месец по една книжка нарежда и изважда на свят Г. А. Живкин". Още тук, в подзаглавието, Живков определя своя принос и кръга на възмож ностите си. Тази самооценка е в духа на времето, но тя е и отражение на обществената и нравствена позиция на автора, който никога повече не се връща към тази своя дейност. Сп. „Книжовен имот за децата" остава неговата единствена проява в областта на детската периодика. Интересна е съдбата на второто детско списание. Докато за „Пчелица" съвременниците дават само положителни отзиви, а библиографите и изследователите го включват в списъка на най-четените и тър сени списания, то за „Книжовен имот" само Каравелов дава своя оценка. Във в. „Свобода" (1872) Ка равелов обнародва статията „Четете и се образовайте". Изводите в нея не само допълват представите ни за отношението на Каравелов към педагогическите проблеми, към художествената стойност на че тивата за деца. Тук за първи път се срещаме с теоретични постановки за детската литература. Каравелов не може да се примири с налаганата мисъл, че всяка една книга е полезна, че всеки един писател заслужава лавров венец". Каравелов поставя въпроса за стойността на художествения текст, за неговата проекция във времето. В областта на детската литература той отъждестява ролята на педагога и твореца, защото е убеден, че детският писател е преди всичко педагог. „Обязаността на всеки разумен педагог -пише той в цитираната статия - е да въведе децата в действителния живот и да им покаже кои са действител ните радости, действителните скърби и естествени нужди." Регламентирайки ролята на педагога, Каравелов определя и параметрите на възпитанието, извежда действителността като основа, на която трябва да се гради педагогическият труд. Тази идея сама по себе си не е нова за творчеството на Каравелов, но тук тя е проявено отношение към детето-читател: