Диалог

Последната книга на Севелина Гьорова „Диалог с времето (Иден, автори и тенденции в съвременната българска драма)" проследя ва основните характерни черти на театралния процес в България след 9. ІХ. 1944 г. В уводната глава „Отразени на сцената све тове авторката разглежда постиженията на българската социалистическа драма като отражение на сцената на духовните процеси в българския живот, като откритие на нови теми, художествени типове и драматургически изразни средства. Ако в миналото на шите писатели според нея (с изключение на Стефан Л. Костов) до голяма степен остават встрани от сценичното изкуство, а драматургичният жанр е бил завареничето на бъл гарското литературно семейство" (с. 6), то истинският възход на този жанр, изравняването му по художествени резултати с други те литературни родове започва в годините на социализма. Книгата на С. Гьорова разкрива творческия свят на съвременните бъл гарски драматурзи, а чрез него - сложните духовни процеси, извършващи се в съзнанието на новия човек - борец и строител, който е неразривна част от биографията на нашия народ, от неговата историческа и съв ременна съдба, главен герой на българската социалистическа драматургия, справедливо наречена от изследователката „драматургия на революцията" (с. 10). Пристъпвайки към идейно-естетическия анализ на нашата социалистическа драма, С. Гьорова е почувствувала необходимостта да разкрие основата, върху която е израснала тя. Втората глава („Драматургически традиции") доказва убедително, че българската социалистическа драматургия, която е ново по съдържание явление, същевременно представлява качествено развитие на бъл гарската драматургична традиция преди нея. Авторката анализира най-общите черти на родната драма от нейното създаване през Възраждането до 9. IX. 1944 г., като подчер тава вярното чувство на създателите и за обществените събития и интереса и към човешката психика. Върху тези здрави традиции стъпва българската социалистическа драматургия, за да завоюва своя собствена територия, да открие новото си съдържание и форма. Този въпрос е изследван в третата глава (, Театрални открития на революцията"). Демократичният характер на нашата дра матургия преди 9. ІХ. 1944 г. става основа за преустройството и върху метода на социалистическия реализъм. Но С. Гьорова е показала, че този преход не е лек и плавен, защото изисква нови идейно-естетически кри терии, нов драматургичен герой. През пър вите години социалистическата ни драматургия още не може да се освободи от известна плакатност и тезисност на изображението, но същевременно вече решава генералните проблеми на времето, въвежда колективния ге рой, революционния народ - творец на историята, който става пълноправно действу ващо лице в драматичния конфликт. Изсле дователката е права, че това вече са драми с нов тип оптимизъм, породен от победата на социалистическата революция. Новото съ държание разрушава и старата класическа композиция, създава полифонизъм на дейст вието. Благотворно влияние в онези години оказва съветската драматургия в лицето на Вл. Маяковски, Н. Погодин и Вс. Вишневски. Българската социалистическа драма тръг ва по верен път, за да представи човека на новото общество не като завършена даде ност, а като диалектическа личност, като развиващ се процес, да го постави в центъра на художествените си търсения, защото, както казва големият театрален новатор Б. Брехт: 165 „Новият театър не започва от новия прийом. Той започва от новия човек!" (с. 37).

В различни времена съставих три трактата, отнасящи се към изучаването на Светото Писание, приличащи си по това, че са построени посредством въпроси и отговори, а лицето на питащия е означено с името "ученик", на отговарящия пък с името "магистър". "За граматика" обаче, четвър'J'ИЯТ, който е издаден по подобен начин и, както ми се струва, не е безполезен за въвежданите в диалектиката, доколкото представлява встъпление в нея, не желая да причисля към тях, тъй като се отнася към ученост, различна от тази на другите три. Единият от тях е "За истината": какво именно е истината; и в кои неща се изказва обикновено; и що е справедливост. Другият е "За свободния избор": какво е това; и дали се има винаги от човека; и колко са неговите различия при имането или нямането на правилността на волята (rectitudo voluntatis ), дадена на разумното творение, за да я съхранява. В него описах само естествената сила на волята за съхраняване на възприетата правилност, а не по какъв начин е необходимо да става това тъй, че да се последва от благодатта. Третият пък е по въпроса, дето се пита, какво е съгрешиЛ дяволът, че "не устоя на истината" (Иоан 8:44), когато Бог не му е дац твърдостта, която той не би могъл да има, ако не би му се дала от Него; понеже ако Бог му я би дал, той я би имал, както са я имали благите ангели, защото Бог им я е дал. Този трактат, макар че там говорех за утвърждението на благите ангели, озаглавих "За падението на дявола". Защото туй, дето съм казал за благите ангели, е странично ( contingens), докато онова, което писах за злото, е по темата на въпроса. Макар тези трактати да не са свързани чрез някаква последователност на темата, все пак тяхната материя и подобност на обсъждането изисква, щото те да бъдат записвани едновременно в реда, в който ги споменах. И тъй, ако в бързината са били преписани от някои в някакъв друг ред, преди да са били завършени, то искам все пак да бъдат подредени така, :к;акто посочих тук.