добрия

Методът на съпоставянето и дедуктивният подход заемат определящо място при изграждането на положителните герои в средновековната агиография, Ето защо за всестранния анализ на съчиненията от тази жанрова група е така необходимо да издирват съставките на художествения и идеологическия метатекст - кръгът от ли тературки първоизточници образци, библейски алюзин, цитати и други. Подобни проб леми са поставяни в славистичната наука при изучаването на „Похвално слово за Евтимий" от Григорий Цамблак, който представя учителя си в основния му худо жествен „ипостас" - духовен глава на българския народ от края на XIV век. И тък мо затова Патриарх Евтимий е отъждествяван с добрия пастир: на източниците, кои то формират иносказателните значения на този образ и на претворяването му в Цам блаковото слово са посветени следващите тук наблюдения.