Дончев

Книгата „Литературни и мемоарни етюди дава представа за цялостния творчески път и литературнокритически лик на Николай Дончев. Тя съдържа негови избрани произведения, издадени по случай 80-годишния му юбилей. В нея са включени статии, есета и мемоарни очерци, обединени от една обща насоченост - желанието да се покажат връзките на нашата Литература с другите литератури, да се представи родната ни култура пред света, да се потърсят мостовете за духовно общуване с ценното и прогресивното в европейските култури. Нашата страна вече има големи естетически постижения, но невинаги умеем да ги пропагандираме пред света - а това е една важна задача. В тази насока упоритата, непрекъсната и всеотдайна дейност на литературоведа и есеиста Николай Дончев заслужава висока положителна оценка и адмирация. Още от началото на своята литературнокритическа дейност (от края на 20-те години до днес) вече няколко десетилетия той неуморно пише изследвания и статии, които разтварят прозорец към света, сближават ни с културата на другите народи. Не може дори да се изброят всички проя ви на Николай Дончев в това отношение. Никой друг не е публикувал толкова много статии в чуждестранния печат, в които с обич и проникновение се анализират ярки явления на нашата литература. Мисля, че малцина са тези, които биха могли да извър шат подобна толкова необходима творческа работа. Тук е нужно великолепно познаване на чужди езици в техните нюанси, в сложните 142 им смислови отсенки - а Николай Дончев познава отлично френски и италиански език. Необходим е и усет за спецификата на художе ствените образи, за да се анализира пълноценно. Нужно е и да се разбира, да се знае това, което е интересно за чуждия печат, без да се правят каквито и да е компромиси и отклонения. Особено ценна е дейността на Дончев в последните десетилетия: в редица авторитетни издания на западните страни той отпечатва много есета и статии за успехите на социалистическо-реалистическата ни литература, за литературоведческата ни мисъл, за литературната ни критика днес. Материалите на нашия автор са търсени и ценни, неговата оценка е категорично призната и ува жавана. И не става въпрос само за популяризаторска дейност. Който е следил тези мате риали, ще види в тях оригинално литературнокритическо мислене, самостоятелност на интерпретациите, последователност в принципите. Тези качества се проявяват и в изда дения сборник. Ето например статията „Елин Пелин - белетристът". В нея виждаме как с жив образен език, с чистота на словесните форми и съчетания се изгражда един образ, който е верен, одухотворен, осмислен, с много акценти към характерни особености и същностни страни на творческия свят. Николай Дончев разкрива умело специфичното за индивидуалната физиономия на писателя, за неговия подход на художник, за атмосферата, в която живеят героите му, за народностното в облика му.

Николай Дончев работи на един важен сектор, който за съжаление все още привлича малцина. Става въпрос за анализиране на контактологичните изяви между нашата литература и другите литератури. Страната ни вече има големи културни постижения. Невинаги обаче ние умеем да ги представим пълноценно пред света - и това е една съществена задача все още нерешена пъл но. В тази насока пионерска е упоритата, непрекъсната и всеотдайна дейност на литературоведа и есеиста Николай Дончев. Още от началото на своята литературоведска работа от края на 20-те години до днес, вече няколко десе тилетия, той неуморно пише изследвания и статии, есета и рецензии, които откриват прозорец за света към литературата ни, изграждат мост между на шите художествени постижения и културата в другите европейски страни. Не биха могли дори да се изброят всички прояви на Н. Дончев в това отношение. Никой друг не е печатал толкова много статии в чуждестранния печат - в тях с обич и проникновение се анализират ярки явления от литературата ни. Не е случайно, че малко литературоведи се насочват към подобна дейност - тя е трудна и изисква ред разнородни качества. Тук е нужно великолепно познаване на чужди езици в техните отсенки и нюанси, в сложните им смислови приливи и отливи - а Николай Дончев познава отлично френски и италиански език. Нужен е и усет за спецификата на художествените образи, за да анализираме пълноценно. Необходимо е и да се разбира, да се знае какво е интересно за западния печат - без при това да се правят каквито и да с компромиси. Нашият критик и литературовед неведнъж е проявявал ярките си възможности като анализатор и ценител, като възторжен почитател на цен ното в родната ни литература. Особено ценна е дейността на Николай Дончев през последните няколко десетилетия: в редица авторитетни издания на западни страни той отпечата голям брой есета и статии за успехите на социалистическореалистическата ни литература, за литературоведската ни мисъл, за литературната ни критика. В тях той говори за новия метод на авторите, за марксистките им позиции, за идеите им, за сложността на художествените образи, за явления и събития от действителността, която се отразява. Материалите на нашия автор са тър сени и ценени, неговата оценка е категорично призната и уважавана. Той си извоювал безспорен авторитет. Не става въпрос само за популяризаторска и пропагандаторска дейност в чужбина. Който е следил тези материали, ще види в тях оригинално литературнокритическо мислене, самостоятелност интерпретацията, последователност в принципите.

Виждаме как пред очите ни истините на създаваната днес литература гу бят своя блясък, властта си над съзнанието ни и не подхранват любопитството да се връщаме към книги, които са ни привличали и удовлетворявали преди десет или петнадесет години. Започвам с тая обща и малко безутешна конста тация наблюденията си над въпроси около създаването на „Време разделно" от Антон Дончев, защото романът е сред малкото, което вече две десетиле тия продължава да се търси и чете. Литературната критика го позабрави и ако го споменава, то е в обзорните прегледи, без анализ, без търсене на неизпол зувани пътища към идейно-естетическата същност на текста, а читателят - не; в ръцете му е деветото издание на книгата с все така голям за нашата Книгоиздателска практика тираж... Но не това ме насочи към предисторията на „Време разделно". Вярно c, че в еволюцията на историческия тип повествование той заема възлово място и се нарежда сред проявите, които още в началото на 60-те години ни убедиха, че предстоят важни естетически трансформации в нашата проза, че класическата вазовско-загорчиновска линия по същото време ни предлага своята „лебедова песен" в „Железният светилник“ и „Преспанските камбани" на Д. Талев и на нейна смяна идва философско-историческият разказ за българкото минало. Нещо повече - с „Време разделно" А. Дончев се насочи към фолклорно-митологични представи и наслоения в народната памет, които разкриха сложната си, с изключително богатство образотворческа демопсихологическа същност. Но и това не е подтикът за наблюденията над романа тук. Задачата ми е да засегна реализацията на творбата, да изтъкна някои черти на творческия процес с убеждението, че и подходът на А. Дончев с „Време разделно" може да бъде един от близките по време „уроци“ за в днешната ни литература. И младите В началото ме заинтригува неколкократно изказваното от А. Дончев твърдение, че „романът е написан за 43 дни“, че не го е поправял и текстът не познава мъчителната стилистична обработка, многото редакции и преписвания, че го е „прочел за втори път чак на коректури".

Доскоро той беше сред нас. Радваше ни неговата топлота, човечност, отзивчивост, радваше ни нестихващата му обич към литературата. Години наред, цели десетилетия Николай Дончев работи всеотдайно в една трудна област, където той има извънредно големи заслуги. Неговото дело бе мост между нашата култура и културата на западноевропейските народи - по-специално френската и италианската. Той непрекъснато печаташе статии и рецензии в западния печат, в най-авторитетни издания, пишеше с голяма обич за българските писатели, за съвременните ярки явления. Не пропускаше да вмъкне пасажи с идеологически, не само с естетически смисъл, за новите преобразувания в социалистическата ни страна, за големите успехи на развитието ни, за марксистките идеи на писателите и критиците ни. Неведнъж съм се удив лявал, че авторитетът на критика Н. Дончев съз дава възможност да се публикуват и подобни сведе ния за страната и творците ни. Ценяха го високо в чужбина заради ерудицията му, заради широкия му поглед, заради великолепното знаене на езика. Получи и големи награди в чужбина (не у нас!). В същото време Н. Дончев публикуваше в на шия печат материали за френските и италианските писатели. Те са не само информативни, а са със собствено виждане и отношение. Още преди години писах, че навярно времето ще ни завари неподготвени да заменим дейността му на подобно равнище. Сега се боя, че мястото на Николай Дончев дълго време ще остане незаето. От това нашата култура безспорно ще страда. • Последната му книга „Литературнокритически страници“ е насочена главно към нашата литерату ра. Тя не е голяма по обем и съдържа предимно кратки статии и есета. Всъщност това е една от особеностите на творческата изява, присъща на Николай Дончев: взискателността му винаги го насочваше към лаконичност, пестеливост, сгъсте ност на израза, с богатство на подтекста. Той ненавиждаше езиковата разточителност. Пишеше све жо, ясно, с чистота на израза, с усет за спецификата на родното слово. Той, който познаваше чудес но чужди култури, отбягваше съзнателно чуждите думи. Неговото слово блести от красота и звуч ност. То е слово не само на критик и есеист, а е и слово на поет. В началото на дейността си Н. Дончев пише стихотворения. Поетическата чис тота на словото се запазва и в статиите му, дори в по-големите му изследвания на художественото творчество. Първата част на книгата съдържа „кратки есета". Те са върху поезията, критиката, превода, стила, вдъхновението, искреността, идеите-сили, свобо дата; има и есе за вица. Тук са разкрити възгледи те на критика, веруюто му за творческата дейност. Той цени неподправеността, светлината на прин ципите, истинската същност. Ненавижда фалша и помпозността, ненавижда изкуствените книжни построения. За него изкуството е всичко. То е призвано да казва големи истини за живота, за пътя на народа. То е призвано да внася духовност, изящество, неповторими емоционални нюанси в живота на хората. То отблъсква злото, дава път на етичната извисеност. Обогатява вкуса, облагородява душата. Дончев никога не откъсваше поезията от живота, от идеите, от живата действителност. Поезията е радостта на живота" - пише той. Тя е едновременно дар на ума и на сърцето. Не може да се даде предимство нито на разсъдъч ността, нито на чистата емоционалност. Критикът подчертава, че тъкмо това обяснява особения ефект на революционната поезия, на всяка поезия изобщо".