драматург

Чехов израства сред многобройна дребнобуржоазна челяд. По това време - 80-те години - реакцията в Русия празнува своето тържество. Наистина той е далече от тогавашното революционно движение, но не свързва нито себе си, нито творчеството си с идеите на либерали или на народници. Мечтае за разумен живот, макар сам да не знае пътя, по който се стига до тоя живот - и критикува, понякога доста безжалостно, за ради тяхната откъснатост от света, своите герои. „Не се съмнявам, пише той, че заниманията ми с медицинската наука са имали сериозно въздействие върху моята дейност; те значително раздвижиха областта на моите наблюдения, обогатиха познанията ми, истинската цена на които за мене, като писател, може да разбере само оня, който сам е лекар... Запознаването ми с естествените науки, с научния метод, винаги ме е държало на стража, и аз се мъчех, когато бе възможно, да се съобразявам, с научните данни, а когато бе невъзможно, предпочитах да не пиша никак. На Младини пред погледа на бъдещия писател не се мярка никакво призвание“ - той не мечтае за слава. Мисли, че литературната работа е съв местима с университетските занимания. „Както репортерите пишат своите очерци за избухнал пожар, така и аз пишех - отбелязва той - своите разкази : машинално, полусъзнателно, не мислех никак нито за читателя, нито за себе си."

Той вече е създал творчество, което го изнася напред, в челната редица. Силна личност, всеотдаен патриот, комунист, жаден за борба и полемика, той може да се отнесе към групата вдъхновени певци, прославили историята на промените. Не защото творчеството му отбелязва пряко събитията, а защото ги пресъздава с неизмеримата им вътрешна значимост. И най-вече с тяхната силна конфликтност. C Сам Джагаров би могъл да се нарече поет конфликтуващ. Ако няма кого да се бори, с кого да спори, кого да отрича, какво да утвърждава, въпреки тезата на враговете - той не може да пише поезия. Перото му става безсилно, вдъхновението му отслабва. И той се бори, той воюва и твори. Ще спори с потисниците в далечното минало, ще въстава срещу скорошните поробители, ще се бунтува дори срещу любимата, срещу домашния уют, но все ще извисява идеала си в двубоя, ще се изявява все в остри схватки, в ге роични пози, в буйни полемики. Така Джагаров е в историята - със своята мисъл, с напрегнатото си стремително чувство, с всеотдайността си към родината и с вярата си в идеала на комунизма. В неговото творчество има много лична, интимна изповед, но гражданското начало едоминирало всякога. Той създава напрегната психологическа лирика, в която важно място заемат болките на сърцето - любовното чувство. Но жаждата му на син е особе на: в неговите вени, на сина, трябва да пулсира буйната бащина кръв. Такъв е Джагаров, поет на съвременността и на новите идеали, с някакви извечни съставки на войвода и харамия в кръвта си. Бил е готов да заплати с младия си живот верността си към революцията. Минал е в своя възход по заплетени пътеки. Изживял е смутни състояния на неверие, на временни колебания. Всичко това е направило мисълта му и напрегната, и тревожна. Така или иначе неговото творчество е все изповед на една социална и патриотична съвест. И все говори за желание на поета да се постигне грядущето, все е израз на бляна да се помете от лицето на земята грозното и печалното. Тъкмо с тия си изживявания поетът е изцяло в историята на протичащото. В лириката му изправя ръст личност, едновременно настойчива и съмняваща се, изпълнена със силна обич и с непроменливи вражди. Бунтът почуква непрекъснато на неговото съзнание. Бунтът срещу околните - за еснафската им психика, - бунтът срещу себе си - за незавършени дела, бунтът срещу измамните пътища на съблазънта. През тоя бунт звучи твърд и мъжествен глас, който иска, настоява, който всичко залага наведнъж в иг рата на живота и в играта на революцията.

В Браила Тодор Пеев идва през март 1873 г., след като е бил близо шест месеца в Одеса, защото и през декември 1872 г. турски шпиони все още го търсели в Румъ ния. Повикан е от Васил Друмев, който, решен да се замонаши, трябва да му предаде двете длъжности, които заемал дотогава в Браила. Най-напред му предава учи лището в началото на април, а след завръщането си от Шумен, където е отишъл, за да се прости с близките си, му поверява и деловодството на Българското книжовно дружество (БКД). На 6 юни Васил Друмев е вече йеромонах Климент. Заместникът му като главен учител и деловодител на БКД Тодор Пеев има прилично за времето образование (поради материални затруднения напуска, преди да го завърши, ца риградското училище Бебек), похвална осемгодишна учителска практика в Силистра, Кюстендил и Етрополе и петгодишна творческа читалищна дейност, която умело е съчетавал с неуморна, смела революционна дейност. Имал е някакъв опит в самодейния театър в Етрополе. Като журналист се знае само една негова инфор мационна дописка за учебното дело в Етрополе. Податки за негово редовно сътруд ничество през 1866-1867 г. в „Курие д'Ориен" има, но не са аргументирани от никакво изследване. Озовава се в Браила, втория по големина и значение български задграничен културен център в Румъния, с богата театрална и публицистична дейност, седалище на БКД. А там вече ги няма големите възрожденски педагози, театрални дейци, публицисти и общественици д-р Селимински, Теодоси Икономов, Васил Попович, Милан Кънчев, Васил Друмев, Добри Войников, Д. Великсин, В. Д. Стоянов. БКД вече не разполага с нови, постоянни годишни вноски на спомагателните чле нове, нито пък получава в пълен размер поне лихвите от малкото капитал, внесен на името на търговеца Н. Тошков в Одеса. Българското училище в Браила вече не получава субсидии от Браилската градска община, както е получавало през 1868- 1871 г.5 Единственото финансово предимство е, че по дарението на х. Варвара х. Велюва училището е настанено в собствена сграда. Но, от друга страна, това дарение, което е и за построяване на българска черква в града, става причина повечето средства, които са се събирали някога от гражданите само за поддръжка на учили щето, да отиват сега изключително за строежа на черквата (ДБКД, док. 12, 19). Настъпват нови финансови затруднения.