друг

Независимо от различията, съпътствували развитието на европейския симво лизъм, днес не можем да не се съгласим, че той разчупи рамките на нашите представи за художествено творчество. Дали защото бе разбиран като „индивидуализъм в литературата, свобода в изкуството, отказ от готовите формули, стремеж към новото, странното, дори чудатото“ (Реми дьо Гурмон), или защото се бе опитал да освети с цветните лъчи на различните култури извънредно дълбоките противоречия на съвременната култура" (А. Бели), символизмът се характеризира не само с ярко присъствие в последните десетилетия на ХІХ и началото на ХХ в., но и с това, че остави (като специфичен код в културното многообразие) трайна следа в контекста на европейската култура. Това обяснява, от една страна, неизменното връщане на част от изследвачите към жизнения и творческия път на поетите символисти, а, от друга - все по-нарастващата нужда от преосмисляне, от нови гледни точки към техните текстове. на Логично бе в търсенето на такава да се включи и литературната семиотика, след като тя (по думите на Юлия Кръстева) се превърна заедно със структурализма в един от най-оригиналните начини за анализиране на литературни текстове. В. В. Иванов например твърди, че новите подходи към изучаване на културата като зна кова система позволяват такова тълкуване на символизма, което ясно да разкрие неговите особености. Според него символизмът до голяма степен е насочен да раз крие именно знаковите възможности на поезията. За семиотизация на действителността при символизма говори и И. П. Смирнов; за пророчество на почерка - Барт; за търсене на „други език - Станкевич, Женет, Кръстева, Лотман. И като че ли найкратко една от търсените изходни позиции формулира именно Лотман, според който чисто езиковата тъкан на стиха се изгражда на базата на „изместените" значения. Като счита, че в качеството на първичен материал за поетичния текст, определящ типа семантична конструкция, встъпва не само естественият език, а съчетаването му с някакъв допълнителен компонент (регулатор), Лотман определя като такъв за ce футуризма - езика на вещите, за акмеизма - езика на културата, а за символизма - езика на отношенията. С други думи, символизмът е такъв тип поетичен текст, чиято семантична основа е естественият език, а системата, под влияние на която „изместват" значенията, е езикът на отношенията.

This essay has two entwined purposes. First, on a practical level, it analyzes the hierarchy of Slavic languages and literatures in American academia and some of the means by which it is created and perpetuated. It also covers the mechanisms used to promote Western literatures as superior to Russian literature. The main issue at this level is the unenviable place of Bulgarian Studies, especially Bulgarian language and literature, in the context of Slavic Studies in the US. Second, on a theoretical level and using the peripheral status of Bulgarian Studies as a springboard, the inquiry investigates the relationship between "major" and "minor" literatures and cultures and the role of academia and the media in creating this division of power. In clarifying the two objectives, the essay details various academic aspects such as: some general principles of paid higher education, language teaching in American academia, the value of scholarly degrees obtained in the West and in Eastern Europe, the American academic job market, the function of some scholarly organizations and journals, certain rhetorical and narrative means of writing post-modern literary histories, and the role of ideological and other cliches and biases in presenting Bulgarian culture in the US. The essay also shows how in American academia and media "minor" cultures are presented as things-in-themselves rather than things-for-themselves. The inquiry's conclusion speaks critically of the role of Bulgarian intellectuals after the dismantling of communism, and hypothesizes that the obscurity of Bulgarian Studies could be overcome within the dialectics among a) symbolically marked reality, b) narratives, and c) reading, interpretation, and action. The study's overall theoretical approach is in the Continental critical tradition, i.e., first, it presents things as they are and explains their man-made nature (deconstruction), and, second, it offers a better alternative (emancipation). The genre of the study is the marginalia, because this subsidiary scholarly genre is an exemplary implement for deconstruction and emancipation. The essay partakes in several disciplines: post-communist studies, theory of education, literary studies, narratology, Slavic Studies, Bulgarian Studies, semiotics, philosophy, theory of reading, and theory of action.