Дучич

Проблемът за типологическите сходства между сръбския и българския символизъм не е изследван Под типологични сходства в съвременното сравнително литературознание се разбират такива форми на литературна общност и взаимност, такъв род литературни аналогии, които възникват независимо една от друга. Тези аналогии се проявяват в различно време и на различни, далечни или близки места. Появата на символизма в двете литератури става естетическа потребност, резултат е на сходство в в общественото и ду ховното развитие на двете страни в началото на века. Между сръбската и българската литература съществува етническо-езикова близост на народите й, говорим за етнико-генетична близост между двете литератури - сръбската и българската, отнасяме ги към един литературен регион - балканския, и към славянската ге нетично-стническа общност. Появява се ново поколение в литературата, което повежда борба срещу ста рите естетически възгледи, във фокуса на творческите си търсения поставя противоречията и терзанията на творческата личност и изобразява нейния вътрешен свят. И за сърбите, и за българите символизмът оз начава стремеж за излизане от балканската изостаналост и приобщаване към европейската културна обш ност и художествени търсения. Без да се спирам подробно на условията, в които се формира символизмът като литературно направле ние, ще спомена само ролята на две списания за навлизането на модерните естестически възгледи в тради ционно националната и битово-патриотична сръбска и българска литература - Српски книжевни глас ник“ и „Мисъл“. Те започват да излизат съответно от 1902 и 1892 г. Списанията не са теоретични органи на символизма, но печатат символистични творби от Дучич и Яворов и статии за европейския символизъм, ратуват за обновяване на литературата и за излизането и от национално-тематичната и ограниченост. Те създават произведения - търсения на епохата", - които разкриват специфичните естетическики пробле ми на времето. Такива творби според мен са „Поезия" на Й. Дучич и „Песен на песента ми" на П. Яворов. Й. Дучич прекарва в Париж от 1901 до 1907 г., а Яворов през 1906 г. е в Нанси, където те се запозна ват непосредствено с модерната френска поезия от Бодлер до Маларме. Допирът с френската символи стична поезия еот съществено значение за развитието на двамата поети.