Духовното

Гениален писател и велик мислител, Лев Толстой, както никой друг от руските писатели на XIX в., оказва своето благотворно въздействие за духовното формиране на българската интелигенция в началото на настоящото столетие. Той непосредствено влияе върху творческото развитие на Ив. Вазов, П. Славейков, А. Страшимиров, П. Ю. Тодоров и много други представители на творческата ни мисъл. Не случайно в своето слово, произнесено през 1910 г. по случай смъртта на великия писател, П. Славейков казва: „Сянката на Толстоя се простира и над нас, над нашия културен и нравствен живот.. както на безчет други гениални представители на руската мисъл и дело. Същото мнение изказва и П. Ю. Тодоров, когато говори за значението на Л. Толстой за българската култура: „Нигде на света руското слово не е тъй авторитетно, руската книга не играе такава велика и благородна роля, както в нашия духовен живот. "3 И това се отнася не само за началото на века, когато са направени тези изказвания, но и за по-късно време - когато творчеството на Толстой изцяло влиза в духовния бит на българския народ и става съществена част от неговата духовна храна. Най-големите писатели, които идват след Пенчо Славейков и Петко Тодоров, като Йордан Йовков, Ангел Каралийчев, а след тях Георги Караславов, Димитър Талев, Димитър Димов, Емилиян Станев и др., по-малко или повече са се учили от Толстой и всеки от тях би могъл да го нарече свой учител.

Др. Мирчев, какво знаехте за символизма в началото на творческия Ви път? - Почти нищо. Може да се каже, не знаех какво точно означава символизмът. Тук, в провинцията, нещата малко закъсняваха, но все пак бях подочул това-онова, а и списанията редовно четях. Та веднаж попитах Николай Лилиев какво е това символ. „Може, казва, някои да смятат, че символите са думи с по-особено значение - символично, преносно значение. Но в този смисъл всяка дума трябва да наречеме символ, тъй като в съчетанието и с други думи тя непременно получава и допълнително значение. Но това още не е истински символ. Символът е нещо по-дълбоко, защото разкрива връзки и нови значения в по-голям обем и прави думата качествено нова по своя смисъл. Това може да се постигне само в поезията, в дълбоката символична поезия. Там думите живеят нов и неподозиран дотогава живот, получават много нови съответствия и полутонове или нюанси." Дори някъде си бях записал от него какво точно означава символ, какво е сравнение, какво е метафора и т. н. Това беше към 1921-1922 г. и после през 1931 г., когато Николай прекара една зима в Стара Загора. Всеки ден се срешахме и разговаряхме - той, аз, Иван Хаджихристов и Митко Караджов. Спомням си дори точно, че пристигна през октомври 1931 г. и остана до юни 1932 г. В Стара Загора имаше две лели, които много обичаше и често навестяваше. Освен това те бяха доста бедни и той ги под помагаше. - Кога за пръв път чухте за символизма? - За пръв път чух думата символизъм през 1914 г. За него се заговори след излизането на сп. „Звено" с редактор Димитър Подвързачов. Той е старозагорец и идваше често тук. Спом ням си, че веднъж доведе в Стара Загора Димчо Дебелянов - печатал съм спомен за това във в. „Септември", Стара Загора. Подвързачов го доведе нарочно хем да види Стара Загора, хем да ни срешне с него - мен и Борис Бакалов. Това беше през лятото на 1914 г. Тук имаше един Ъгъл (днес на пресечката на ул. „Асен Велчев“ и бул. „Георги Димитров"), където продаваха хляб. Сега май пак продават хляб. - Да, но не на самия ъгъл - сега там продават цветя, - а непосредствено до него. - Тъй... До хлебарницата пък беше магазинът на Митьо Трифонов - широк социа лист. Те, гостите, бяха все широки социалисти и първата им задача беше да видят Митьо Трифонов. Той беше и бръснар, и кафеджия, и съдържател на кръчмата... широк социалист, един от организаторите на партията. - Кое ги е свързвало тези хора с различни интереси и професии? - Политиката и приятелството ги е свързвало. Подвързачов идваше рядко в Стара Загора, по-често идваше Николай. Димчо е идвал два пъти. Първия път не съм го видял, но втория път - можах. Спомням си, Николай като ме срешна, ме хвана и каза: „Ела да те заведа при един голям поет!"

Големите творци не се вместват в шаблонни рамки. Те вървят против лесната инерция, против стереотипа на познатото, баналното, елементарно обикновеното. Тази истина се потвърждава от цялото творчество, от цялата жизнена и творческа дейност на големия поет Никола Йонков Вапцаров. Той бе и си остана богата лич ност, с духовни прозрения, със сложни разбирания за живота и обществото. Вапцаров видя далеч напред, проникна в смисъла на истини, които са вечни, а са и вечно актуални. Нашето време ги изведе на преден план, показа тяхната несъкрушима стойност над временните илюзии, над бляскавите фойерверки. Вапцаров живя в тревожно и напрегнато време, когато се решаваха проблеми на борбата и на социалното развитие. искрените устреми имаше и много догматични предубеждения, имаше сектантски разбирания за живота, за изкуството, за моралните ценности. Той обаче се издигна високо над тях. Носеше светло знамето си, на което бе записан девиз с безкомпромисна вяра в Човека, както и в Народа! B Без нито за миг да забравя или подценява класовата позиция, класовата оценка, без да изоставя социално-революционния си пост, той мъдро, зряло, спонтанно, от дълбочината на цялата си същност утвърди човешкото начало, общочовешките ценности. При това не ги превърна в абстрактна категория. Винаги определено ги свърз ваше с класовото и партийното начало. В годините на антифашистката борба у нас не се говореше за социалистически реализъм, а, както е известно, по цензурни съображения се утвърждаваше новият художествен реализъм". Безспорно названието е един евфемизъм, благовидно заблуждаващ полицейската диктатура. И все пак тук има и по-особен вариант, по-своеоб разен нюанс на творчески метод - защото и самите написани творби са отклик на онази мъчителна и велика епоха, при която има много забрани, много табута. Големият творец трябва да се бори и с тях. Те му и пречат, и същевременно му помагат - карат го да отбягва директността, да търси сложна и многобагрена образност, да на влиза в косвените отсенки в противовес на оголеността, елементарността. И Вапцаров пише във висша степен реалистично, но, като преценяваме цялостно духовната му атмосфера, подхода му, позициите му, веруюто му, каквото и да правим, както и да увъртаме, не може да кажем, че методът му е само реализъм - и толкоз! Не е познатият реализъм на класиците - и в прозата, и в поезията; не е критическият реализъм. Вярно е, че при тях, както и при другите методи, има много течения и стилови варианти. Но Вапцаров и делото му не се вместват в нито едно. Тук има не само нова идеология - комунистическа, но и ново светоусещане, нова философия, особена чувствителност. Наричахме я социалистически реализъм. Сега мнозина оспорват този термин, а и самото понятие. Оспорват ги, без да предложат нещо по-уместно. Ясно е, че и евфемистичното означение - нов художествен реа лизъм", не ни дава представа за същностното. На всеки етап от развитието си реа лизмът е нов - от Ренесанса до днес, а и ако не е художествен, изобщо не би заслужавал нашето внимание