дупки

Както отдавна известно, но твърде често се забравя, през май 1885 г. кн. 3 на пловдивското сп. "Зора"- основано редактирано от Иван Вазов Константин Величков, излиза необичайна за тогаваuпните литературнокритически изяви проблемна сравнително обширна статия, озаглавена "Осветление на българската поезия" подписана трудни за идентифициране някой от тогавашните книжовни дейци инициали ,,г.3-ч". нея изящен стил богат език се обсъжда въпроса за пътя, по който трябва да се развива следосвобожденската ни поезия, се обосновава идеята за необходимостта тя да преодолее утилитаризма на възрожденската "изключително патриотическа", според определението на автора, литература да отговори на изискванията на новото време, обхващайки вдъхн:овенията си цялата вселена. Защото след изживените исторически преврати "в българина се полусъбуди вече човекът всичката сила на широките си стремления". Проблемът кой се крие зад инициалите "Г.3-ч", които подписана тази симптоматична за завършването на възрожденския период българското естетическо съзнание статия, за съжаление не заел литературната ни историография онова място, което заслужава. За съжаление - защото съвсем не проблем само на един добросъвестен текстологически педантизъм. Пренебрежението към него незаслужено отпраща най-ярката литературнокритическа изява от първото следосвобожденско десетилетие маргиналното пространство на случайните явления, където тя не се проблематизира, това пречи да се види, че статията "Осветление на българската поезия" действително "осветлява" показателни нови тенденции, проявили се българския литературеlI живот още първите следосвобожденски години. Неслучайно все още редица литературни историци продължават просто да отминават този така красноречив литературен факт, непобиращ се утвърдената схема за основните линии на българския литературен процес от 80-те години на миналия век.