двойника

„Макар и за нас изкуството да е храм, все пак то е храм на бога-живот" - заявява един от четворката", след като и тя, и цялата ни общественост са пили вече и от възторзите, и от погромите на кръстопътната 23-а година, с ясното съзнание за „ние сме ново поколение“. „С живота ние искаме да съединим красотата. Това са думи на изповед, дошла след като „аз"-ът на българския писател има вече дългогодишен опит в стремежа да подчини себе си, туй сърце, дето страда", на общонародни интереси и идеали. Това са думи, носещи нови акценти в изживяното още у Ботев страдание и безумство в отзив на плач народа!" из Нови акценти, защото и времето е ново или по-точно друго. Епохата на народните водачи, на единия, повел след себе си множеството, е минала страница от националното ни съзиждане, въпреки че вечният проблем си остава: но, кажи ми що да тача в тоя мъртъв свят коварен? Зададен директно и с болка, това е един от онези въпроси, които не търпят отлагане на отговора независимо през кои точно моменти от историята на бъл гарите е поставен. В своето време Ботев му отговори със смъртта си. Но тя не го премахна от душевността на българския интелигент, не писа срещу него - отговорено завинаги. Напротив, той се оказа още по-драматично вкован в съд бата на всяко следващо поколение и на всеки отделен творец. И с минаването на годините той става само още по-сложен - обвързан и обвързващ.

Лубомир Долежел завърiiiВа Карловия университет. Ср4~д първите му работи правИ впечатление книгата "Прочит на поезия" ("Jak cist poezii", 1963 г. - издадена в съавторство с Мирослав Червенка). В края на петдесетте години завърiiiВа сериозното си изследване "За стила на модерната чешка проза" ("0 stylu moderru ceske prozy, 1958"). Освен анализираните в него текстове, вече като емигрант в Канада, Долежел разширява полето на изследване в "Наративни похвати в чешката литература" ("Narativne modes in Czech literary", 1972). Като литературен теоретик в последните две десетилетия се занимава с r~облемите на общата наративна теория- гледната точка (point-of-view) и семантиката на възможните светове. СТРУКТУРАЛНАТА ТЕМАТОЛОГИЯ И СЕМАНТИКАГАНА ВЪЗМОЖНИТЕ СВЕТОВЕ. СЛУЧАЯТ С ДВОЙНИКА 1 ПУБОМИР ДОЛЕЖЕЛ Цялата езикова дейност през тоталитарния режим е контролирана от основополагащ текст; цитиранията на този текст разрешават всеки проблем, решават всяка дискусия. Строгостта на това прагматична ограничение се състои в това, че основополагащият текст. се присвоява от привилегирована група самозвани тълкуватели, чийто авторитет не се определя от професионалната квалификация, а произтича от политическата власт. Двустепенният механизъм на тоталитарния контрол върху езиковата комуникация - безгрешният основополагащ текст и наложената насила от властта интерпретация, са в пряко противоречие с условията, в които се формира и развива научната теория. Затова с право констатираме, че в тоталитарната система научната теория не е изкривена или потисната, а съществуването И е направо невъзможно. Вероятно никоя друга област от чешката наука не илюстрира така ясно тази констатация, както това прави литературознанието.