Едгар

Постановка на проблема. Българските преводи на прозата на Е. По са неизследвано и поради това неосъзнавано (обратното също е вярно: неосъзнавано и поради това неизследвано) царство на българското културно-литературно съзнание, което засега за разлика от поетичните преводи на Георги Михайлов, безпогрешно свързвани със символизма, не е прокарало преки пътища към ясно осезаеми бъл гарски литературни модели, а много по-скрито и дълбинно е попило (в Бахтинов смисъл) в българското слово - художествено и нехудожествено. Другото име на тази мержелееща се Атлантида е културно-литературната чувствителност на бъл гарина от последните стотина години към ред особености на просвещенско-романтич ните мисловно-художествени построения. По-широкото изследване на този проблем, което тази статия е само част, показва, че тази чувствителност е, общо взето, не OT особено силна. OT За Но какво всъщност ще се изследва? Взирайки се в езика на прозата на Е. По на български, ще се опитам да щрихирам степента, в която този език носи някои главните естетико-поетични и мирогледни особености на оригиналната проза. еталон ще служи оригиналът - в него поетиката и мирогледът са постигнали найпълния си израз. Като спомагателен критерий ще използвам преводите на Бодлер, славещи се като най-популярните и културно значими преводи на прозата на аме риканския му събрат. При това двойно сравнение недвусмислено ще се откроят деструктивните (в смисъл на губене, на разсейване на културна информация) резул тати в предаването на тази проза на български. Сравнението с Бодлер също така ще покаже, че характерът на българските преводи дълбинно се определя не от евентуалния посредник (обикновено френски или руски), а от капацитета на българското литературно съзнание. По-нататък не се сравнява езикът на Е. По с езика на българ ските преводи - задача от компетентността на историята и критиката на превода. Съпоставя се отношението език (поетичен изказ) - художествен мироглед у Е. По, Бодлер и българските преводи; това е собствено компаративистичен проблем. Казано другояче, по-нататък се прави опит чрез сравняване на художествени текстове да се сравняват типове културно-литературни съзнания.

Издателските критическите идеи на Гео Милев за Едгар По са представени тук като сумарен вектор от две взаимодействаI1~И си литературното пространство време художествено-мисловни направления. Първото са представите за американския писател модернистична Европа - преди всичко във Франция Русия - много по-слаба степен Съединените щати. Второто са силовите линии българския модернизъlV[ по-тесен смисъл - естетико-критическото движение на самия Гео Милев. Този сумарен вектор ще бъде представеlI следващите страници.

The paper examines a Bulgarian text published in 1874 in the periodical Chitalishte, which was an adaptation of Poe's short story Some Words with a Mummy. Although the name of the original author was mentioned in a footnote (in English, at that), the title was slightly changed and the plot was related to the Bulgarian society of the 1870s. While the American author criticized modern civilization, Ivan E. Geshof (1849-1924), the author of the adaptation and Prime Minister-to-be (1911-1913), focused on topics, topical for his compatriots - the newly-established Bulgarian church, Bulgarian teachers, etc - the Bulgarian National Revival as a whole. This adaptation of Poe's work has not attracted the attention of the scholars, but was an important and, in a sense, extraordinary event in the history of Bulgarian reception of foreign literature. It was probably the first translation directly from English and demonstrated a relatively high literary competence. Along with the first translation of E. A. Poe - The Facts in the Case of M. Valdemar (1856), which used a Greek source, Some Words with a Mummy set the American writer in an unusual context and preceded the interest in his poems in the early 20th century. The article includes the full text of this second translation from Poe in Bulgarian.