Еминеску

Въпрос: Вие сте се занимавали с творчеството на Пушкин и аз бих желал да зная, преди да пристъпя към главния предмет на разговора ни - проблема за реализма във Франция днес - кое ви е накарало да спрете вниманието си на Пушкин, този крупен писател-реалист? Отговор: Признавам, че не съм се занимавал с Пушкин, защото е образец на руския реализъм и извор (казано приблизително) на Гогол, Достоевски, Толстой, на Гончаров, на Сологуб, на Чехов, на Шолохов... Не. Занимавал съм се с творче ството на Пушкин, както и с творчеството на румънския поет Еминеску, тъй като тези поети са в моя поглед творци на езика. Руският език почва с Пушкин, румънският - с Еминеску. Но се боя, че ще надхвърля далече въпроса и ще се откъсна от главния проблем, който ни занимава - проблема за реализма (казано по-точно: съвременният френски реализъм).

Не е необходимо да припомняме на българския читател - и още по-малко на спе циалистите - кой е бил и какво е написал големият румънски поет, известен и ценен в целия свят - Михай Еминеску. През 1989 г. се навършват сто години от неговата смърт. Изпълнителният съвет на ЮНЕСКО реши тази година да бъде наречена „Година на Еминеску", като в целия свят паметта на поета и неговото творчество ще бъдат отбелязани чрез многобройни прояви: издания, изследвания, почетни сесии. Румъния освен вече издадените или намиращите се под печат през 1989 г. събрани съчинения, освен телевизионните и радиопредаванията всеки брой на литературните списания във всяко кътче на страната обогатяват библиографията за Еминеску, като наред със стиховете, посветени на поета, добавят интелигентно написани студии и критически статии, които откриват нови пътища за интерпретация и проникване в неговото творчество и предлагат нови начини и отсенки при оценяването на Еминеску в перспективата на световната литература. Документалният принос във връзка с биографията на поета, както и уточненията с литературноисторически характер стоят редом до вдъх новени страници, които възкресяват и възпроизвеждат епохата на Еминеску. Освен това трябва да се каже, че всички тези прояви се вплитат в истинско литературно движение „про-Еминеску", започнато преди много години и получило все по-голям обхват, в една дискусия, в която са включени есеисти и филолози, компаративисти и библиографи, текстолози, критици, литературни историци и публицисти. През последните години еминескологията се превърна в един от най-важните клонове на румънската литературна наука със световен отзвук, тъй като проблематиката, свързана с Еминеску, е безкрайна И във всеки случай - неизчерпана. Наред с издаването и преиздаването на някои от монументалните и с непосредствен отзвук трудове, отразяващи делото на Еминеску (да споменем като пример само едно заглавие: „Животът на Михай Еминеску", както и петте тома, написани от Джордже Калинеску и посветени на неговото творчество), e наред с многобройните студии и статии в списания и сборници, издавани по случай различни годишнини, появата на известната колекция от изследвания със заглавие „Еминесчиана" се превърна в изключителна инициатива с голяма популярност. Колекцията предназначена преди всичко да включи отново в сферата на съвременната култура голяма част от изследванията, разпръснати в литературната преса, и да изтъкне разнооб разието на интереси, методи и техники при документирането и интерпретацията, част от които се дължат на чужди автори.