Еренбург

В интересната и съдържателна книга „Воспоминания об Ильи Эренбурге“, съставена от Г. Белая и Л. Лазарев и излязла от печат през 1975 г., за съжаление отсъствува една от най-забележителните страници в биографията на съветския писател, богата с най-значителните събития на ХХ в. - революционното движение в Русия, Първата световна война, Октомврийската революция, борбата с фашизма, Великата отечествена война, движението за мир"*. Това е страницата, която визира отношението на френската интелигенция към известния писател-интернациона лист, видния общественик и активен борец за мир Иля Григориевич Еренбург. В настоящата работа са включени материали от лични изследвания, проведени през 70-те години - записи на срещи, беседи и непубликувани спомени на редица френски писатели, художници, общественици и приятели на Еренбург, които разказват за неговата творческа мла дост, за първите му крачки на литературното поприще, хвърляйки светлина върху сложния пе риод на противоречивото влияние на Монпарнаската школа и идейно-естетическото формиране на съветския писател, който според думите на К. Паустовски „познава Франция не по-лошо от Стендал и именно това знание му помага, когато пише за Франция, да намери тези единстве но нужни думи, които дават точна и живописна картина на цялото "**. Друга част от материалите разглеждат 30-те години - годините на неговата творческа зрелост, а също така и времето на най-тежките изпитания - борбата с фашизма. Поради обширния обем на материала тази част може да бъде предмет на една друга самостоятелна публикация. Тези живи свидетелства, споделени в лична беседа с автора на представените материали за публикуване, к. ф. н. Виолета Кунева, научен сътрудник в Института за литература към БАН, са зафиксирани от същата, подписани и заверени в съответния отдел на Посолството на Н България в Париж и в резултат тези документи изграждат една доста стройна картина, която разкрива аспектите на темата многопланово и всестранно.

Във въведението на своя първи роман Еренбург се обръща към читателя със следните думи: „С най-голямо вълнение пристъпвам към своя труд, в който виждам целта и оправданието на клетия си живот: да опиша дните и мислите на моя Учител Хулио Хуренито. (...) Като научат за делата му, мнозина ще кажат, че той е бил само провокатор." По-надолу мисълта на Сократ, че философът е акушерка на истината, се перифразира по следния начин: „Ала Учителят не отхвърляше това почтено прозвище и им казваше: „Провокаторът е велика акушерка на историята. Ако не приемете мене, провокатора, с кротка усмивка (...), ще дойде друг за цезарево сечение и земята зле ще си изпати." (4) B H Когато героят-разказвач упреква Хулио Хуренито, че е непоследователен мненията си, той отговаря: „Нима ти едва сега забеляза, че аз съм негодник, пре дател, провокатор, ренегат и прочие, и прочие?" (210) На други места Хулио Ху ренито е още по-откровен: „Аз, както знаеш, нямам никакви убеждения и затова излизах с весела усмивка от всички префектури, комендантства, чрезвичайки контраразведки." (238) Ще приведа още един цитат, който ни насочва вече пряко към най-важната черта на Хуренито. По повод на своята работа над „биографията" и „Избраните мисли на великия Учител Хулио Хуренито“ героят-разказвач пише: „Сега завърших тази книга (...) Вече не се страхувам да предам незабравимия предател. Не бягам плахо от непреодолимите противоречия, защото с такива противоречия живееше и дишаше Хуренито." (254) ce В „Тръст Д. Е." Еренбург отново се връща към централния герой на своя първи роман. В публичния дом на фирмата „Кул и К" директорът на тръст Д. Е. запознава с книгата за живота на Хулио Хуренито. Авторът пише: „Енст Боот повярва в учението на великия провокатор. Нещо повече, той разбра, че целият му живот е осъществяване на знаменитата идея на Хулио Хуренито." Т. е. осъществя ване на идеята да бъде провокатор. Но при тази близост на образите не бива да пропускаме едно немаловажно различие. Когато Енст Боот се запознава с учението на Хулио Хуренито, той реагира по следния начин: „Този лигльо умее само да фи лософствува, а всъщност е необходимо нещо друго - да се действува.