естетически развойни линии

Темата за модернизма и неговите своеобразни варианти в българската, сръбската, хърватската и словенската литература в края на ХІХ и началото на ХХ в. е част от голямото и неизследвано в сравнителен план „пространство“ от историята на новите южнославянски литератури. Опитаме ли се да изградим типологичната картина на модернизма на славянския юг, ние се натъкваме на немалко терминологични труд ности - особено когато разширим обсега на информацията и вземем предвид явления, които са етикирани като сецесион, L'art nouveau, Jugendstil, неонатурализъм, неоромантизъм и др. Не са ли рядко литературите (като тези от Югоизточна Европа), в които покрай девизите за свобода и автономност на творчеството на синора на двете столетия се отварят така широко вратите за сродяване с разнообразни европейски художествени насоки и тенденции? Нека посочим само хетерогенния период на хърватската „модерна“, в който литературното творчество се движи в широкия диапазон от реализъм, натурализъм и символизъм до импресионизъм и футуризъм. Никога преди това в южнославянските страни, отличаващи се със специфични естетически развойни линии (свидетелство за всички плюсове и минуси на сгъстеноредуцираното развитие), не са се появявали така интензивно толкова много значител ни национални творци. Названието „Модерна“ (Die Moderne), с което се свързват естетическите явления в Средна Европа на предела на XIX и ХХ в., не отразява много от съществените отлики на южнославянския вариант на модернистичния „щурм началото на столетието. Художествените постижения тук са сближени с най-важ ните западноевропейски естетически търсения и са в тясна връзка с духовно-интелектуалния климат на епохата „fin de siècle". Но въпреки че се родеят и че са в типологическа близост с европейските идейно-стилови модели, те имат свои специфични черти.