ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 139-165

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Разговор на Ж.-К. Коке с Юлия Кръстева по повод на книгата И LTJI.tEtФttкft: Recherches pour uпе semaпalyse. Paris, 1969. Ж.-К. Коке: Освен орнаменталната си стойност заглавието на Вашата книга подбужда към размисъл върху историята на СЕМИОТИКАТА, дефинирана като "обща теория за начините на означаване", и върху отношенията, които тя поддържа с това, което Вие наричате СЕМАНАЛИЗА. Бихте ли могли да уточните тези два аспекта, и особено последния? Ю. Кръстева: Написано с гръцки букви, заглавието на моята книга продължава наименованието на серията "Труды по знаковым системам" на съветските учени. Следователно това за мен е един начин, освен другите неща, да се насоча към историята, биографията, формирането ... Но освен личната причина едно такова заглавие, което не може да има "орнаментална стойност", както Вие казвате, освен за един сляп за материалността на означаващото субект (следователно за един субект извън семиотичната проблематика), то ситуnра настоящото изследване във вътрешността на семиотичната история, откъдето може да се види какво е положението преди Сосюр и Пърс и особено в древна Гърция с нейните стоици. Да се прави семиотика днес следователно, не е невинен жест: той пуска в действие начини на мислене, които са се изграждали през цялата история на нашата цивилизация и които са получили конкретни изменения в хода на тази история; начини на мислене, които имат обаче (каквито и да са били вариантите) тази обща черта, че се определят по отношение на (1) логиката и лингвистиката, (2) епистемологията, (3) идеологията (и по-точно нейната доминанта - религията). Съвременната семиотика не може да остане настрана от матриците, които тази история И е завещала (напр. концепциите за з на к, за с и ст ем а и т. н.), освен при условие, че се обрича на наивно продуциране на стари положения и дори на стари пропуски. Това означава, за да бъда кратка, че съвременната семиотика не би могла да напредне, без да подчини своите концептуални матрици на едно епистемологично учение, и дори че това епистемологично учение е нейна съществена част. С други думи, семиотиката е една критическа наука и /или една критика на науката.

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: пределите, Теоретичното, фикцията, интервюта, Юлия, Кръстева
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 171-186

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    This article is focused on two problems. First, there is the question of the role of the notion of fiction in the theory of fiction. It seems as though attempts to explain fiction and fictions end up either constructing fictions – imagined readers, stories of reading, imagined speakers – or appealing to structures which themselves turn out to rely on fiction, as in the case of the fictional emplotting that organizes the real-world discourses fiction is said to imitate. Second, there is the problem of the convergence of narrative studies and speech act theory, where the new emphasis on fictionality - the claim that literary works are fictional speech acts -paradoxically urges us to treat narrators as if they were real people, with all that that entails. There is a powerful humanistic ideology behind this claim. The theory of fiction needs to challenge this orientation and explore the possibility that literary narratives are, as in Pratt’s first account, real-world narrative display texts: not fictional speech acts but, if they must be acts at all, real acts of narration.
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: Проблеми, теорията, фикцията
Subscribe to фикцията