философското

Живеем в динамично време, когато съзнанието на съвременния човек все повече се усложнява, а бързият темп на живота изпреварва ритъма на изследване и обобщаване на сегашното естетическо богатство. Изследването на типологията на проблемите, характерни за българската поезия от 70-те и началото на 80-те години, е актуална задача. Тази студия си поставя скромната цел чрез творчеството на трима ярки поети на 70-те години - Любомир Левчев, Иван Цанев и Борис Христов, да изведе някои от насоките за развитие на съвременното поетическо творчество. Възниква въпросът: Защо тези, а не други поети? Изборът стана главно поради личните предпочитания на автора към поезията на Любомир Левчев, Иван Цанев и Борис Христов. Съобразили сме се и с факта, че и тримата са от различни поколения (употребявам термина условно, като включвам общоприетия смисъл на понятието литературно поколение: „относително единство от хора, обединени от една възраст, свързани с общи историко-политически явления, с близки възгледи за света и сходна артистична чувствителност"). Те са наши съвременници и лириката им не е замръзнал литературен факт, а променлива величина. Същевременно Любомир Левчев е от априлското поколение поети, които днес са в „златната" си възраст, а Иван Цанев и Борис Христов са определени от критиката ни като млади поети. Оттук следва и възможността при анализа на творчеството им да използуваме метода на сравнението. Очевидно трудно ще се направят някои окончателни изводи и за творчеството на избраните автори, и за поетичния процес като цяло, затова се насочваме към изследване на литературния контекст във връзка с ди намиката на епохата ни.

Първият период от творчеството на А. Геров обхваща втората половина на 30-те началото на 40-те години. През 1934-1935 година се появяват, както свидетелства Б. Кунчев, първите му юношески стихотворения, някои от които печатани в перио диката". През 30-те години Геров е член на редакцията на в. „Ученически подем" "Звън" - ученически издания, където работи в средата на В. Петров, Б. Райнов, А. Вутимски; през 1938 г. участвува в сб. „Праг“, където са поместени и стихове Вутимски. През това време той печати в много издания: в. „Час“, „Литературен глас", сп. „Златорог“, „Българска мисъл“, „Светлоструй", а през 40-те години и във в. „Ли тературен живот“, „Литературен ек“, „Литературни новини“, „Млад кооператор" и др. От Един от представителите на поколението поети от 40-те години, А. Геров, влиза в поезията със свой оригинален глас, дава своя насока на някои от основните естетиче чески и художествени тенденции на това поколение. В някои от тези ранни сти хотворения се чувствува още несигурност, усещат се влияния от стиховете на Вутимски, В. Петров и др. (някои от които представляват общи черти и мотиви на поколението), но още тогава той пише стихотворения като „Земя“, „Път“, „Улица Шипка“, „Приятел“, „Рибар" (последното безспорно е оказало влияние върху стихо творението на В. Ханчев „Изтегляне на мрежите") и др., които показват, че още през тези години се очертават основните тенденции в творчеството на Геров с най-хубавите черти на неговата поезия.