френския

Измина едно столетие от излизане книгата на видния френски славист и общественик професор Луи Леже (1843-1923) - La Bulgarie" (Paris, 1885), върху страниците на която се появил първият превод на западноевропейски език (след руския от 1877 г.) на епохал ното произведение на българската възрожденска литература „Житие и страдания грешнаго Софрония" - Mémoires de léveque Sofroni 1. Със своя обществен аспект, отразил в своеобразно съчетание индивидуалното - Соф рониево, и общонародното - българско, и самобитните езикови изобразителни черти Жи тието" на Софроний може да бъде окачествено като една от най-оригиналните творби в ця лата българска литература от времето на Възраждането до днес. Без да бъде политически памфлет, автобиографията на Софроний съдържа в себе си бед всички елементи на произведение, ярко рисуващо безотрадната картина на живота и ствията на българския народ под двойното -национално и духовно - робство и угнетяване през втората половина на XVIII столетие. Въпреки отсъствието в нея на предвзети полити чески и обществени тенденции Софрониевата автобиография въздействува върху читателя съе своето безхитростно повествование, по-убедително от всеки публицистичен трактат. Силата и степента на емоционалното й и познавателно въздействие се крие в нейната безизкуст веност, в изобразяването на всевъзможни епизоди и ситуации из живота на Софроний и заобикалящата го действителност, написани от натура. Непреходната ценност на „Житието и заслугата на Софроний като негов създател се заключава в това, че той със своето перо на увлекателен разказвач - съвременник и очевидец на описваното -със средствата на все още неоформения литературен български език, съумял исторически и жизнено правдиво реалистично да нахвърли затрогващата картина на преживяното от него ведно с българското му паство. От него като мемоарист е било възвърнато към живот в неподправен вид отдавна отминалото, запазило своята актуалност и заостреност до наши дни. Особено впечатляващо са изобразени буреносните събития на бунта на непокорния султански васал Пазвантоглу, връхлетели земите на Софрониевата епархия в края на XVIII столетие. Характеризирайки в историко-литературен план Софрониевата автобиография, големият български литературовед и автор на статията „Автобиографията на Софроний Врачански" Боян Пенев заключава: „Житието на Софрония ни дава онова, което не може да ни даде една суха историческа монография... Това не е мъртъв документ. ... Посредством нея ше можем да се вживеем в историческата епоха, да добием впечатление от нея. Тук именно е най-голямото значение на Житието.

По пътя на сравнението се отразяват онези характеристики на българския вариант на символистичното направление в литературата, които му придават негови специфични особености и оригиналност. Благодарение на тях той придобива своеобразно българско звучене в многогласния хор на европейския символизъм, внася свой щрих в неговата многовариантност. OT KON 000 POLOB За тази цел ще обърнем поглед към френската литература, защото именно тя е люлката „par excellence" на модернизма в европейската литература. Но при това паралелно съпоставяне на френския и на българския символизъм е необходимо да отчетем най-напред основните особености на тези две европейски литератури - почти връстници в продължителността на времето, но с твърде различна историческа съдба. Първо: за френската литература е характерно едно последователно развитие на литературния процес, в който и символизмът има своята богата предистория. В българската литература тази последователност е прекъсвана. На второ място - във френската литература се наблюдава едно постоянно поce не силно или по-слабо (според културно-историческия момент), но винаги проявяващо се общуване с останалите изкуства, което слага свой специфичен отпечатък върху й. В България, поради трагичната историческа съдба, тази плодотворна връзка проявява винаги - тя е по-скоро епизодична. Що се отнася до интересуващия ни период - появата, разцветът и упадъкът на българския символизъм, тя почти не съществува. По-скоро, в случая можем да говорим за едно разминаване на живописта с литературата, където първата закъснява по отношение на втората и където липсват инвенции от страна на изобразителното изкуство (става дума да за периода от 1905 до 1920 г.). Третата отлика, която трябва да отчетем, засягаща по-определено интересу ващия ни период - края на деветнадесети и началото на двадесети век, е различ ното време на поява на символизма във Франция и в България. Българският символизъм „закъснява" спрямо „класическия френски символизъм - ако приемем за начало на българския вариант 1905 година, — с около двадесет години. Както казахме, френският символизъм в литературата има богата предистория. Своя предистория има и българският вариант на символистичното направление. Но тя е значително по-кратка. Нейното начало и край са разположени само между две поколения творци, на границата между две столетия. PR 10 Именно върху различната предистория на символистичното направление във Франция и България се коренят много от онези отлики, на които се дължи и свое образието на всяко едно от тях. Но и за двете направления особено важно значение има литературният развой през деветнадесети век.