ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 24-38

Paid access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Темата за модернизма и неговите своеобразни варианти в българската, сръбската, хърватската и словенската литература в края на ХІХ и началото на ХХ в. е част от голямото и неизследвано в сравнителен план „пространство“ от историята на новите южнославянски литератури. Опитаме ли се да изградим типологичната картина на модернизма на славянския юг, ние се натъкваме на немалко терминологични труд ности - особено когато разширим обсега на информацията и вземем предвид явления, които са етикирани като сецесион, L'art nouveau, Jugendstil, неонатурализъм, неоромантизъм и др. Не са ли рядко литературите (като тези от Югоизточна Европа), в които покрай девизите за свобода и автономност на творчеството на синора на двете столетия се отварят така широко вратите за сродяване с разнообразни европейски художествени насоки и тенденции? Нека посочим само хетерогенния период на хърватската „модерна“, в който литературното творчество се движи в широкия диапазон от реализъм, натурализъм и символизъм до импресионизъм и футуризъм. Никога преди това в южнославянските страни, отличаващи се със специфични естетически развойни линии (свидетелство за всички плюсове и минуси на сгъстеноредуцираното развитие), не са се появявали така интензивно толкова много значител ни национални творци. Названието „Модерна“ (Die Moderne), с което се свързват естетическите явления в Средна Европа на предела на XIX и ХХ в., не отразява много от съществените отлики на южнославянския вариант на модернистичния „щурм началото на столетието. Художествените постижения тук са сближени с най-важ ните западноевропейски естетически търсения и са в тясна връзка с духовно-интелектуалния климат на епохата „fin de siècle". Но въпреки че се родеят и че са в типологическа близост с европейските идейно-стилови модели, те имат свои специфични черти.

    Проблемна област: Сравнително литературознание
    Ключови думи: модернизъм, славянския Юг, футуризъм, естетически развойни линии, модернизма на славянския юг, южнославянски литератури
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 102-110

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Една от особеностите на художествената литература е непосредствената и конотивна (практическа) стойност, изразена в способността и да създава социални предмети. В зависимост от своето време литературата може повече или по-малко да се самоизразява чрез тази си предопределеност, съответно, доближавайки се или оттласквайки се от формиращите мирогледни и наукоприложни дисциплини. Периодът на футуризма в руската литература от началото на века, определен от Осип Манделщам като време на „буря и натиск“, извиква несъмнен интерес именно от гледна точка на пряката си социална действеност, съвършено оригинално проявена в изкуството на Велимир Хлебников. И беглото запознаване с поезията на В. Хлебников показва наличие на специ фична естетическа норма в рамките на изграждания от поета мирообраз. Читателско съзнание, неотчитащо духовните движения в руската култура от първата четвърт на века, аперципира ред произведения по оста на „заумността“, причислявайки ги към христоматийното „Бобзоби пелись губы..." или черновите фрагменти от типа на: „Умнязь-Песнязь-Вечязь -Жриязь - Храмьзь - Будязь - Быльзь - Новязь", показващи филологическа работа, предхождаща поетическата употреба. От друга страна, строгият лингво-поетически анализ, търсещ наукообразността в поетическото мислене твореца, достига до извода за Хлебниковския енциклопедизъм, поради изобилието на И съществуването на множество метаезици в него. Действително широкият диапазон на хуманитарното и природо-математическо познание, представляващи сфери на проява на хлебниковския поетически вкус и усет, го заставят неимоверно да разшири T. нар. предмет на своето изкуство. Това на практика води до създаването на съответните емпирико-познавателни имитационни структури, които наистина биха представля вали жив интерес - в равна мярка и за литературоведа, и за нелитературоведа. Поради факта обаче, че въпросните явления имат своя онтология в някаква художествена система, би било най-удачно да се потърси органически-присъщата (целесъобразна) доминанта на дадения идиостил, интегриращата сила на която предполага цялостното и единно звучене на различните смислови обеми в поезията на В. Хлебников. В настоящите бележки ще се опитам да докажа правомерността на един определен тип интерпретация на Хлебниковския поетически текст, която го ориентира към кръга на митологичните представи, проявени в идеалния тезаурус на заклинателните словесни формули. Такъв тип разглеждане би способствувал за изясняване на въпроса, който винаги е вълнувал изследователите
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: природа, словесния, знак, поетическото, изкуство, руския, футуризъм, върху, материал, Велимир, Хлебников
Subscribe to футуризъм