генезис

В една наша статия накратко разглеждахме един от аспектите на популярния старозаветен сюжет за стълбата на Яков, като акцентът беше поставен само на идентификацията на стълбата и неопалимата къпина като място за общуване с бога . В сега предложеното изследване ще направим опит да покажем как именно е ставало това в пространственото и времевото измерение. При това ние изхождаме от същата тази хипотеза, че стълбата на Яков, или по-точно качването и слизането по нея, митологически са идентични на изкачване по растящо или плаващо дърво, на сядане на стълб, на преминаване през мост, на преплуване на река, на отсичане на дърво за мост, на разцъфналия жезъл, на плаване на сал, лодка и пр. Стълбата и нейните производни (дърво, река, дъга, кладенец, мост и пр.) са били разглеждани от древните като представа за пътя от света на хората в света на мъртвите и обратното, чийто произход е свързан с обожествяването на силите на природата, движението на космическите тела и свързаните с тези изменения годишни цикли. Анализът, който направихме на символиката на апокрифа "Лествица", ни даде възможност да проследим как в паметниците на средновековната християнска литература се е извършвал процесът на синтез на древните езически митологични представи и ритуалите, свързани с космическите цикли на природата и библейските и християнските персонажи, така или иначе съотносими с идеята за стълбата. Тъй като цитираният апокриф не е бил подробно изследван именно в този аспект, необходимо е да се спрем по-подробно на него. Апокрифът, който на български не е бил превеждан, е известен в Русия в два варианта (тук разглеждаме по-пълния- Румянцевския) • Условно той се състои от две части, първата от които на свой ред включва редица християнски каноничии и апокрифни сюжети, при това произходът на някои от тях е доста завоалиран. Най-изразителният от сюжетите, дал непосредствено името на самия апокриф, е описанието на стълбата във възприятието на патриарх Яков. Библейската картина на видението на Яков на стълбата тук силно е преосмислена, очевидно под влиянието на известните на съставителя на "Лествицата" редица апокрифни сказания, най-вече на "Апокалипсиса на Авраам", където също се разказва за 12-те периода на века, дава се пророчество за избавлението на народа на Израел от властта на езичниците и за Божия съд над последните •

Съвременната литературоведска евристика направи почти задължително началото на всеки текст да започва с речниковото или функционалното определяне на основните понятия и категории, с които си служи, и техния анализационен потенпиал. За антологичното в българската литература определящо се оказва мисленето му като явление, здраво вкоренено в пропуканата почва на литературната история. Само чрез добрата статично-описателна метода не е възможно да се обяснят нито появата му, нито смисълът му - остава обръщането ни "лице в лице" към самата литературна история и нейната логика, чрез която да се опитаме да го проумеем (или обратно - чрез вникване в неговата функционалност да до-проумяваме логиката на литературния процес). Дифузният характер на първите идеи за антологичното доведе до необходимостта от тяхното аналитично разслояване. Това разслояване се свързва с вътрешната хронология на антологичното като съпътстващо (и изразяващо) националната ни литература. То носи в себе си динамиката на литературното ни развитие от Освобождението до войните, което типологично се описва още в критическия дискурс от началото на века като движение от интуитивно писане към съзнателно творческо създаване. Ето защо е изключено да мислим за раждането на антологичното като спонтанен процес и е закономерно да потърсим неговите степени и варианти. Разграничаването на антологичното намерение ат антологичната ситуация и антологичната концепция е следствие от рационалната, а не от интуитивната природа на антологичното. В нашия историколитературен процес парадигмата на антологичното мислене се ражда в творчеството на Вазов, Яворов, П. Славейков, Д. Дебелянов и Д. Подвързачов, К. Христов.