Геров

В главата „Силистра-йолу" на Вазовия роман „Под игото“ има един особено вълнуващ момент, когато патриотичното настроение достига най-високия си градус: тостът на Бойчо Огнянов за „меча, господът на робите" наелектризирва дружината и някой подканва музикантите да засвирят популярната в ония години песен „Поискал гордий Никифор". „Това - бележи лаконично Вазов - беше тогава българската марселеза". Вазов не споменава името на автора на тази патриотична песен, която в годините на робството е вълнувала сърцата направно с Чинтуловите бунтовни песни. Може би, когато е писал своя роман „Под игото", той не е знаел от чия именно ръка са излезли тези стихове, претворени от народа във вълнуваща пе сен. Тази песен-подобно на много други песни от епохата на Възраждането се е разпространявала в песнопойките анонимно. Днес вече знаем, че ней ният автор е имал сериозни причини да крие грижливо името си - защото този автор е бил руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров. На малцина днес е известно, че Найден Геров е публикувал анонимно и дру ти стихотворения във възрожденския печат. В съзнанието на поколенията той е останал главно с поемата си „Стоян и Рада", написана в Одеса през 1845 г. В действителност обаче през целия си живот Геров не скъсва напълно с поезията. И може би тъкмо особеният му статут на руски дипломатически представител в Пловдив е една от причините той да не се включи активно в българския литературен живот. Но аз тук няма да разглеждам специално този въпрос, а ще го поставя в светлината на една друга страна от дейността на Найден Геров, коя то, струва ми се, по същите причини - именно поради особеното си положе ние на официален представител на руската държава - той е бил длъжен усърдно да прикрива - на сътрудничеството му във възрожденския периодичен печат. В репертоара „Българска възрожденска книжнина" на Маньо Стоянов са посочени само няколко публикации на Найден Геров от периода 1857-1876 г., когато той е бил руски дипломатически представител в Пловдив: една дописка до в. „Бълг. пчела" от 1864 г. по църковния въпрос с подпис „Млъчан"; брошурата „Поп Богомил, първий подвижник между българите“, издадена в Цариград през 1869 г. в печатницата на в. „Македония", също с подпис „Мльчан"; две ези кови бележки, поместени на страниците на в. „Македония" през 1870 и 1871 г. с подписите „Мушек“ и „Млъчан"; един диалог („Разговор между троица българи Петко, Стоян и Наче"), публикуван също във в. „Македония" през 1871 г. с под пис „Млъчан"; една малка брошура по правописния въпрос, издадена от Драган Манчов през 1872 г. с подпис „Мушек"; статията „Завещанието на отца Кирила Нектариев“, поместена във в. „Век" през 1874 г.; един кратък отзив за статията 52 на Марин Дринов „За новобългарското азбуке“, поместена в сп. „Читалише през 1874 г. И това е всичко!

На 10 март по инициатива на Института за литература при БАН в Дома на съюза на научните работници в Пловдив се проведе научна сесия, посветена на 160-годишнината от рождението на бележития възрожденец Найден Геров. В сесията взеха участие научни работници от Института за литература и Националния музей на българската литература, НБ „Кирил и Методий", представители на Музея на Възраждането в Пловдив, на ПУ „Паисий Хилендарски" и на Дирекцията на музеите в Копривщица. Същите доклади и научни съобщения бяха изнесени пред копривщенската общественост на следващия ден - 11 март. По време на сесията бяха разгледани проя вите на Н. Геров като филолог, поет, културен и обществен деец. В основния доклад, изнесен от ст. н. с. Д. Леков, бе очертано мястото на Найден Геров в развитието на новобългарската пое зия, ролята му на пионер в нея чрез въвеж дането на силаботоническото стихосложение и създаването на първата българска поема „Стоян и Рада". Заслужено място бе отделено на филологическите занимания на Н. Геров. Ст. н. с. Елена Георгиева и ст. н. с. Сабина Павлова разгледаха дейността на възрожденския кни жовник като езиков строител и ревнител на българския език: участието му в езиковите процеси като създател на теория за характера на книжовната езикова система; работата му като създател на речник на българския език; приноса му в книжовните обработки на езика истилистичното изграждане. Ст. н. с. Здравка Гунова характеризира лексикографските качества на Н. Геров. Предмет на специален интерес бяха фол клористичните интереси и занимания на въз рожденеца. Гл. ас. Юлия Николова потърси връзките на Н. Геров с фолклора в няколко насоки: работата му като събирач на фолк лорни материали; като пропагандатор на иде ята за събиране на фолклора; ролята на реч ника му като фолклорен и етнографски сбор ник, от една страна, и като теоретико-изследователски труд върху фолклора, от друга: взаимоотношението фолклор - литература, осъществявано в творчеството на писателя. Ст. н. с. Цвета Унджиева съобщи за неизвестен ръкопис - рецензия на Н. Геров за сборника на Безсонов (ръкописът се съхранява в архива на АН ССР в Ленинград). Рецен зията на Геров, се изтъкна в съобщението, с 140 първата критична оценка за фолклорния сборник на руския славист и е доказателство за задълбочено научно отношение към пробле мите на фолклористиката. На основата на кореспонденцията на Н. Геров Мая Янкова посочи интересни данни, свързани с етно- графските и археологическите занимания на възрожденеца. В научно съобщение, отнасящо се до отношенията между Н. Геров и П. Р. Славей ков, ст. н. с. Соня Баева изнесе нови факти, които свидетелствуват за участието на Ге ров при първите творчески прояви на П. Р. Славейков като поет и публицист. Участниците в сесията насочиха вниманието си и към ролята на руската култура при творческото формиране на Н. Геров. Р. Да мянова разгледа влиянието на руската епис толарна традиция върху писмовното наслед ство на книжовника. Чрез доклада на Н. Гичева присъствуващите бяха запознати с ко респонденцията на Н. Геров, документираща контактите му с видния английски славист Морфил и с Леон Ламуш - френски историк и популяризатор на лексикографския труд на българския филолог. Изследването на ст. н. с. Ил. Тодоров на Някои неизвестни моменти от публицистиката на Н. Геров насочи към интересна страна от книжовното наследство на писателя. Един от основните акценти в сесията бе свързан с документалното наследство на Геров, съхранявано в архивните фондове на наши културни институции като БИА при НБ „Кирил и Методий" и Музея на Възраж дането в Пловдив. Подчерта се, че все още неизследваният архив на възрожденеца крие богати възможности за прецизиране на кни жовната и обществената му дейност. Н. Запрянова запозна с неизследвани документи от архива на Геров, разкриващи нови факти около борбата за църковна независимост, политическото освобождение на страната, от живота на изтъкнати възрожденски книжов ници и общественици. Д. Пиронков проследи участието на Н. Геров в Освободителната война. Въз основа на документални материали Ив. Пощов и Евд. Емануилова очертаха в докладите си заслугите на Найден Геров ка то руски вицеконсул, педагог и творец в Пловдив. Съществена особеност на научната сесия бе широката проблематика на представените доклади, стремежът да се осветлят различни страни от делото на Найден Геров, да се откроят по-ярко неизследваните досега мо менти от неговото творчество.