Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Както се вижда от заплануваните мероприятия и от самия дневен ред на настоящата научна сесия, значението, което се отдава на юбилейната година в чест на 700-годишнината на боянските стенописи, е голямо, И това е напълно понятно. Както всички набелязани мероприятия, така и научната сесия със своя богат и важен дневен ред поставят пред всички нас редица извънредно сложни и крайно навременни вспроси. Това ще се види от самото съдържание на докладите. Тук ще си позволя да се спра няколко думи върху значението на нашата сесия и изобщо на юбилейното чествуване на 700-годишнината на боянските стенописи. C Цялото чествуване и особено научната сесия имат задача да изяснят Някои въпроси от общоидеологическо и политическо значение. Към тях спада преди всичко въпросът за някогашното и сегашното наше отношение към византийското културно наследство и по-специално към византийското изкуство от времето преди и след боянските стенописи. Тук могат да бъдат направени две съществени грешки - едната от космополитично и национално-нихилистично естество, другата от националистично-шовинистично естество. Имало е, има и досега историци, археолози, изкуствоведи, които твърдят, че боянските стенописи и изобщо тогавашната наша живопис са имали по същество византийски характер, развивали са се по пътя, по който се е развивало тогавашното изкуство на Византийската империя. Доколкото някои от тези автори са принудени да говорят за известна самобитност, оригиналност, специфичен народностен характер на нашето изкуство, а по-специално на боянските стенописи, те все пак правят това като допълнителни уговорки. По тоя начин те по съ щество подценяват всичко, което нашият народ и художници са принесли в общата съкровищница на тогавашното и по-късното изобразително изкуство и изобщо на тогавашната и по-късна култура. Както и да се мотивират подобни възгледи, каквито и доказателства да се издирват в тяхна защита, остава фактът, че те в същност означават отрицание и подценяване на творческата самобитност и ценност на нашето родно изкуство и по-специално на боянските стенописи. От съдържанието почти на всички доклади, както и от филма, който ще видим, ще имаме възможност да се убедим, че подобен възглед е неправилен и не може да бъде приет като ръководно методологично начало при по-нататъшни наши исторически и специално-естетични изследвания и преценки на родното ни художествено наследство и по-специално на боянските стенописи.

    Проблемна област: Годишнини
    Ключови думи: годишнина, боянските, стенописи, Встъпително, слово, Научната, сесия, състояла

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    1961 Книжка 6 *** - Съдържание на V годишнина на “Литературна мисъл” – 1961 г.
    Ключови думи: Съдържание, годишнина, Литературна, мисъл

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    1962 Книжка 6 *** - Съдържание на IV годишнина на сп. “Литературна мисъл” – 1962г.
    Ключови думи: Съдържание, годишнина, Литературна, мисъл

Отзиви, реплики, коментарии

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Библиотека „Избрани романи" в издателство „Народна култура" навлиза в своята пета годишнина. Този срок е напълно достатъчен да се направи преценка на досегашните и достижения и слабости, да се посочат някои пропуски в подбора на съвременните романи. Едва ли енужно да изтъкваме колко полезно начинание се оказа тя. НайДоброто свидетелство за това е големият интерес на читателите към нея. Тя можеше да се роди и осъще стви в новата и ведра атмо сфера след ХХ конгрес на КПСС, след който рухнаха култовските прегради и сковаващи догми, в обста новка на обективен поглед към художествените ценности на световната литература. Чрез нея нашият читател се приобщава към всичко хубаво в литературата, създавано от различ ните народи по света.
    Ключови думи: Библиотека, Избрани, романи, пред, годишнина

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Мнозина са ме питали: кога би следвало да чествуваме стогодишнината на романа „Под игото“. Не е толкова лесен отговорът на този въпрос. Ако се ръководех ме от датата, която сам Вазов е поставил под текста на творбата („Одеса, 1888 г. “г), това трябваше да стане още преди две години. Но тази дата не е съвсем точна: тя не означава нито началото, нито края на работата на автора, а само един етап от не я - може би най-интензивният. Замисълът на „Под игото" датира от 1887 г. По онова време Вазов подобно на мнозина свои съвременници, преследвани заради русофилските си убеждения от правителството на Ст. Стамболов, е бил емигрант в Одеса. Още през същата година (по всяка вероятност през есента) той започва конкретната си работа над романа. В писмо до К. Величков с дата „Одеса, 4 януари 1888 г. писателят съобщава: „Аз останах и до днес тука по разни причини, а главно, защото исках по-напред да свър ша романа, за който ти загатвах в писмото си. Той излезе доста, за да не кажа, твърде голям, понеже рамка му дадох широка. Той умствен труд, ако не друго, ме позалиса и направи да не усещам тъй силно тежестта на положението си. "2 До пролетта на 1888 г. една значителна част от текста вече ще да е била написана, защото в писмото си до Ст. Костов от 27 март 1888 г. Вазов заявява: „Тая зима написах един роман от епохата на въстанието в 1876 г.; аз с удоволствие бих Ви пратил ед на или две глави от него (за поместване в подготвяната от Ст. Костов и Д. Мишев христоматия - б. м., Ил. Т.), но това ми се вижда несгодно, доде романът е още в ръкопис. При това има нужда от нова обработка. "3 С известни прекъсвания Вазов продължава работата над романа „Под игото до началото на 1889 г. Спомняйки си по-късно за тоя период от своя живот, писа телят съобщава интересни данни за творческата история на произведението. Напри мер в предговора към последното прижизнено издание на „Под игото“, написан на 19 октомври 1920 г., той споделя: „Стоя пред петото издание на „Под игото“. Искам да кажа две думи, отдавна жадувани да бъдат казани. Прокуден от България в 1887 година, аз прекарах около една година в Одеса. Много скръб, много мъки изпитвах там по изгубеното отечество. Умът ми, сърце то ми, душата ми постоянно летяха към него. Но ето, дойде ми вдъхновението да напиша тоя роман, и аз задишах пак въздуха на България. Хиляди спомени ожи вяха, хиляди картини, ярки и хубави, плениха моя ум
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: биографията, романа, игото, повод, неговата, годишнина