Горанова

Както е известно, Захари Стоянов е имал щастливата възмож ност да черпи сведения за биографията на Христо Ботев от негови близки съвременници - свидетели или участници в описваните съ бития, - сред които майката и съпругата на поета, братята му и други роднини, негови съученици и приятели. Това, разбира се, е едно безспорно предимство - защото кой друг освен тях би могъл по-добре да познава една или друга страна от неговия живот, - но същевременно в известен смисъл и недостатък, защото по онова време (само десетина години след смъртта на Ботев) и биографът, и лицата, които са му давали сведения, невинаги са могли да бъдат докрай откровени и безпристрастни: длъжни са били все пак да се съобразяват с обстоятелството, че повечето от хората, за които става дума, са още живи. А като се прибави към това и писателската слабост" на Захари Стоянов, склонността му да украсява биографичния разказ с ефектни сцени или измислени диалози, доверието в достоверността на неговия опит за биография" е вече сериозно подкопано. И неслучайно мнозина от следващите изследователи на живота и творчеството на Христо Ботев се отнасят със скептичност и резервираност към данните, които той съобщава (най-често без да се позовава на конкретен източник). Такъв е например случаят с първото либе на поета. Захари Стоянов, притежаващ несъмнен белетристичен талант, в своя опит за биография“ е разказал увлекателно и явно не без известна доза художествена измислица" следната история от интимния живот на Ботев, която започва в Одеса, в дома на известния българин Н. М. Тошкович, родом от Калофер: