Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Книгата на съветския литературовед И. К. Горски представлява интерес за широк кръг специалисти, които разработват в сравнителен план въпроси на фолклора, литературата, етнографията и други основни сфери на национал 173 ните култури. Трудът еоще повече адресиран към ония, които осветляват специално методо логическите принципи на съвременното срав нително литературознание. Защото авторът му възприема изясняването на тези принципи и тяхното творческо прилагане в самия изследователски процес като изключително важ но условие за развитието на сравнителното Литературознание, за успешното реализиране на една от класическите задачи, която то си с поставило: сравнителна история на световните литератури. Набелязана преди повече от един век още с първите по време значителни изследвания в тази област на литературната и сродни на нея хуманитарни науки, идеята за такава история постепенно обхваща усилията на много учени, като същевременно се осмисля в концепцията на различни методологически школи и направления. В наши дни тя вдъхновява редица нови търсения и заема централно място в изявата на марксическото общо и сравнително литературознание. Като има пред вид възприеманите и вече осъществени стъпки към реализирането на споменатата идея, авторът на труда си поставя похвалната задача да доближи съвременния читател максимално до дълго търсената правилна интерпретация на голямото научно дело на Веселовски. И това с напълно основателно, тъй като в капиталните проучвания на Веселовски тази идея е получила ярък и теоретически осмислен израз. И. Горски доказва, че руският учен се е движил към нейното осъществяване с всяка своя нова стъпка в науката; многоброй ните му проучвания, дори и най-разнородните, се обединяват от тази идея. Макар че не са довели своя автор до очакваната обща панорама, те съдържат ценни обобщения, фактологични разработки, методологически постановки и пр., които представляват интерес и за съвременния специалист. Такъв е и смисълът на цитираното в труда твърдение на В. М. Жирмунски от 1940 г.: „Теоретическият патос на цялата работа на Веселовски като учен се състои в идеята за създаването на история на литературата като наука." В светлината на този факт става още поясно защо през последните години, когато сравнителното литературознание се обърна с лице към най-отговорни въпроси на своя собствен предмет, вниманието на редица специалисти се насочва определено към отделни въпроси (предимно теоретични) на голямото наследство на Веселовски. Трябва да се добави, че в отличие от тях И. Горски се спира на целия комплекс от проблеми, които поставя делото на руския учен - един от създателите и найавторитетните представители на модерното сравнително литературознание в Русия, а в определена степен - и в Европа от втората половина на XIX в. Естествено и той отделя особено внимание преди всичко на методоло гическите въпроси, защото счита, че именно в тях е същността на избрания аспект на тема та - Веселовски и нашата съвременност.
    Ключови думи: Александър, Веселовский, современность, Горски

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    В историографията на възрожденската ни литература винаги е подчертавана огромната роля на повествителния спев "Горски пътник" за развитието на новобългарската поезия. Обикновено той е определян като "първата национална поема", "първата революционно-романтична поема в българската литература" (Г. Димов). Изтъквано е изключителното му влияние върху съвременниците - не само върху поетите Ботев и Вазов, но и върху творци като Каравелов, Друмев и Войников. За съжаление тези твърдения остават твърде общи, без да се уплътняват в един по-конкретен литературен анализ. Найчесто стигаме до констатациите на очевидното - че през 60-те години на деветнадесети век пръв Раковски прави опит да изобрази "героя на своето време" - бореца за свобода, след което този образ се налага като централен обект на художественото претворяване в литературата на късното Възраждане. Целта на този текст е чрез по-внимателно вглеждане в поетиката на спева и по-специално върху начина за конституирането на повествователното да се провиди една тенденция в развитието на възрожденската словесност, която е важна за "раждането на новото" (Н. Аретов) в тогавашната белетристика. Спецификата И се състои в боравенето с речевия акт разказване във фолклорната комуникативна ситуация, което поражда сходни структури в поетиката на възрожденската поетическа и прозанческа словесност и очертава един своеобразен домашенпът на нейното развитие. Оказва се, че дори да подценим като фактор конкретното могъщо идеологическо и художествено въздействие на Раковски върху Каравелов, ранната проза на писателя наподобява по конституирането на повествователното в своята поетика спева "Горски пътник" и това е по-скоро закономерен резултат от взаимодействието на литературната и фолклорната знакова система, от сблъсъка на устния и писмения дискурс в социокултурната ситуация на късното Възраждане.

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Повествителният, спев, Горски, пътник, Раждането, Новото, възрожденската, белетристика