Горски

Книгата на съветския литературовед И. К. Горски представлява интерес за широк кръг специалисти, които разработват в сравнителен план въпроси на фолклора, литературата, етнографията и други основни сфери на национал 173 ните култури. Трудът еоще повече адресиран към ония, които осветляват специално методо логическите принципи на съвременното срав нително литературознание. Защото авторът му възприема изясняването на тези принципи и тяхното творческо прилагане в самия изследователски процес като изключително важ но условие за развитието на сравнителното Литературознание, за успешното реализиране на една от класическите задачи, която то си с поставило: сравнителна история на световните литератури. Набелязана преди повече от един век още с първите по време значителни изследвания в тази област на литературната и сродни на нея хуманитарни науки, идеята за такава история постепенно обхваща усилията на много учени, като същевременно се осмисля в концепцията на различни методологически школи и направления. В наши дни тя вдъхновява редица нови търсения и заема централно място в изявата на марксическото общо и сравнително литературознание. Като има пред вид възприеманите и вече осъществени стъпки към реализирането на споменатата идея, авторът на труда си поставя похвалната задача да доближи съвременния читател максимално до дълго търсената правилна интерпретация на голямото научно дело на Веселовски. И това с напълно основателно, тъй като в капиталните проучвания на Веселовски тази идея е получила ярък и теоретически осмислен израз. И. Горски доказва, че руският учен се е движил към нейното осъществяване с всяка своя нова стъпка в науката; многоброй ните му проучвания, дори и най-разнородните, се обединяват от тази идея. Макар че не са довели своя автор до очакваната обща панорама, те съдържат ценни обобщения, фактологични разработки, методологически постановки и пр., които представляват интерес и за съвременния специалист. Такъв е и смисълът на цитираното в труда твърдение на В. М. Жирмунски от 1940 г.: „Теоретическият патос на цялата работа на Веселовски като учен се състои в идеята за създаването на история на литературата като наука." В светлината на този факт става още поясно защо през последните години, когато сравнителното литературознание се обърна с лице към най-отговорни въпроси на своя собствен предмет, вниманието на редица специалисти се насочва определено към отделни въпроси (предимно теоретични) на голямото наследство на Веселовски. Трябва да се добави, че в отличие от тях И. Горски се спира на целия комплекс от проблеми, които поставя делото на руския учен - един от създателите и найавторитетните представители на модерното сравнително литературознание в Русия, а в определена степен - и в Европа от втората половина на XIX в. Естествено и той отделя особено внимание преди всичко на методоло гическите въпроси, защото счита, че именно в тях е същността на избрания аспект на тема та - Веселовски и нашата съвременност.