границата

Макар с известно закъснение художествените постижения и творческите импулси от различните огнища на европейския модернизъм (Париж, Мюнхен, Виена, Москва. Петроград, Берлин) резонират в края на XIX и началото на ХХ век и върху славянския юг. Затова на вниманието ни се налагат промененото светоусещане и новото отношение към действителността на южнославянските автори, техният стремеж усвоят нови естетически критерии, да установят контакти с чуждестранните култури, да преодолеят грубо утилитарното схващане за изкуството. Ако подходим към естетическия опит на модернизма в южнославянските литератури исторически (без деформираните представи и предубедеността, съпътстващи дълго време неговото тълкуване), очевидно ще трябва да преодолеем старите подходи - свеждащи модернистичното дви жение до определени особености и черти и по този начин поставящи го извън тогавашната културно-историческа атмосфера, извън общото духовно и мисловно движение противоречивата сложност на епохата на границата на XIX и ХХ век. През 1943 г. труда си „The Heritage of Symbolism" C. M. Баура причислява известни поети от първата половина на ХХ век като Рилке, Георге, Блок и Йейтс към наследниците на първите символисти и въпреки всички индивидуални особености на творбите им ги свързва философията и поетиката на символизма от XIX столетие. Много по-късно вече Рене Уелек в изследването си „The Term and Concept of Symbolism in Literary History" направи преглед на символизма не само в западноевропейските, а и в някои славянски литератури. Ако днес се приема, че модернизмът в литературното развитие на южнославянските народи е свързан с качествено нов тип художествено творчество, то трябва по-конкретно да определим в какво всъщност се състои този нов тип. c И B Опитвайки се да изградим панорамната картина на противоречивите и експанзивните художествени насоки на славянския юг, да очертаем промените и мястото на словесното творчество в т. нар. диференцирано единство на културата (М. Бахтин), ние се сблъскваме с необходимостта от анализ и на критическите съчинения, изиграли съ ществена роля за изграждане и възприемане на модернистичните естетически идеи. Изучаването на тези съчинения предполага множество зрителни точки, но е принципно важно да се открои развитието на южнославянските естетически концепции в рамките на теоретико-критическото изразяване изобщо на модернизма. Естествено не е възможно да се изброят всички автори, които са активни в полемиките през онези години или да се тълкуват всички естетически платформи, чрез които различните кръгове са, заявявали" своето присъствие.

The present text on the one hand traces the strategies by which in Yovkov's novel The Farm by the Frontier the "subjection" and the "conciliation" of different thematic and generic frontiers are accomplished. On the other hand, considered here are the ways by which the two codes function in the novel - that of the biblical and that of the secular (seen as a specific synthesis of melodramatic-sentimental, social and philosophical-psychological principles). Last but not least, the paper is in search of the reasons why The Farm by the Frontier "blows up" the "typical Yovkov" notion existing in the field of literary criticism.

The novel "The Real Life of Sebastian Knight" (written in English in Europe in 1939 and published in America in 1941) has a peculiarly borderline position in the author's life: it represents the first real creative step taken into the realms of the new language and focuses on the issue of the new language identity, on the trying on of masks and the tracing of the consequences of this change and play. This transition theme, as an aspect of the metamorphosis in its biological and metaphorical dimensions throughout the years, never stops occupying Nabokov, yet here it is most immediately outspoken, the novel being an attempt at solving a personal dilemma. Against the background of the transition theme's intensive discussion by the characters and the plot, this novel can serve as a showcase for the whole "catalogue" of Nabokov's techniques, themes, images. On the other hand, there is one of his subsequent texts, written in English already in the United States, aimed directly at the English speaking reading public and per definition being assigned to the genre of a writer's biography - the book "Nikolai Gogol" (1942-1944). The study endeavours to see these two books from two standpoints in a parallel, outlining their similarities (while presuming identity), especially observing their modernistic nature of metaprose, of a text concerning the writing of a text, a text that is constantly regarding its own reflection in order to continue being written. The end of the 1930s and the beginning of the 1940s is a time of territorial, linguistic, aesthetic transitions and changes for Vladimir Nabokov. The momentary change of masks and scenes in the novel "Sebastian Knight" can only be attributed to high-class craftsmanship, already achieved earlier by Nabokov in his Russian language novels. The histrionic re-clothing and re-making up in this novel - "a second birth" - appear to be one of the rehearsals for the actual transformation from a Russian to an English speaking writer, from Sirin to V.Nabokov. V. is simply an intermediary phase in the metamorphosis. In this unstable environment Nabokov seeks for support, and finds it in the Russian classic Nikolai Gogol, who will lend him some of his legitimacy in the New World.