гръцките

Сложните взаимовръзки между история и литература са обект на изследвания търсения още в епохата на първите литературно-теоретични опити. Още Аристотел известната си „Поетика" поставя въпроса за трудноизмеримите взаимоотношения между двете страни на тази културна корелация: „Поезията е по-философска и по-сериозна от историята." Съизмервайки ги на везната на гносеологическата стойност, мислителят отдава приоритет на поезията. Обяснението на този факт би могло да бъде прецизно от историко-литературна гледна точка. Аристотел противопоставя литературата и историята най-напред по предмет - противопоставя единичното на общото. Поезията притежава възможността да обобщава, да концентрира и универсализира поредицата единични факти и именно по този начин по-успешно достига до откриването на диалектическите механизми в света и човека. И още едно противопоставяне - според творящия субект: „Първият (т. е. историкът - б. м.) говори за действително станали неща, а вторият за неща, които биха могли да станат. "1 Липсата на тематична регламентираност и ограничаваща фактологичност, която отбелязва авторът, всъщност крие в себе си една наддействителна правдивост, т. е. литературна фикция. Нека към тези две особености на опозицията прибавим и съображенията на Р. Ингарден: „Техническите средства, които служат да се представят на възприемателя ня кои особени по своята форма творчески актове на поетическата фантазия, а чрез това и сами по себе си стойностни обекти с оглед на действителността (но само sub specie) - именно това е т. нар. изкуство. 2 Фантазията на твореца екстрахира от реалността значимото, общото. Чрез своята система от „технически средства" тя го възпроизвеж да, за да достигне до нас като ново, обогатено и метаморфозирано копие на първоначално фиксирания факт. Това миметическо по същността си схващане също откроя ва обобщаващата същност на изкуството, както и особеното място на творящата лич ност в процеса. Различията в създавания модел на света са само един от пластовете на сложната релация литература - история. Очевидно е, че тя е двустранна. Обект на настоящите разсъждения е само едната посока на въздействието, а именно - доколко и как историята (в частност античната) е „помощна дисциплина" за литературата. Тук отново можем да диференцираме няколко гносеологически йерархизирани нива. В епохата на гръко-римската древност в нейната архиформа - митологията - е тематична и ценностноопределяща база за литературата, основен, неоспорим модел и всъщност слабо подлежащ на преоценка източник. Защото митът е всъщност светоусещането и понятийната ориентация на античния човек.

The text examines the issue of "situating“ the Greeks’ national self-identification between the historical past’s understanding belonging to the East, and the historical present/future corresponding with the West. The sources, on which the paper is based, are original texts by philosophers, historians and intellectuals from the end of the 19th century and the first half of the 20th century, as well as studies and commentaries by contemporary culturologists, historians and philologists. The second kind of sources is new, unknown and often radically re-evaluates and re-arranges the schemes and constructions of the late 19th century. The spatial and temporal "stretching“ of the topic allows the pinpointing of characteristic moments in its development, an outline of the common points, as well as a new interpretation of the set of problems related to Occidentalism.