Homo

Ното ethicus и hото barbarus са хипостази може би не толкова на програми за преустройството на света, колкото на две алтернативни визии на голямата промяна. И двете бяха изведени от мен от текстовете на Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев, Гео Милев и Ламар - представители на новите тенденции в българската поезия от двайсетте години. Никоя от тях не се проявява у споменатите поети в чиста форма. И двете утопии, дефинирани посредством неясни категории в програмите и манифестите, образуват неразривно свързани редове от значения в стиховете и в лиризираната проза, като взаимно се даапределят и едновременно с това оспорват. Всяка от т.ях е отговор на различаващи се в известна степен европейски тежнения и затваря в себе си различна визия за света. Ното ethicus в най-общи линии олицетворява мечтата за всеобщо щастие и справедливост за всички. Мяра за нещата в модела на света, проектиран от тази утопия, е човекът. На тотална промяна трябва да бъде подложена цялата обществена действителност, чийто аксиологичен еквивалент в текстовете е светът на доброто и светът на злото. Ното barbarus, на свой ред, е авангарден, български отговор на непрекъснато възраждащата се европейска мечта за дивото. В него е залегнало убеждението, че истинските, недегенерирали ценности са скрити в примитивната. Действителността, която се очертава от тази утопия, се оценява в естетически категории. Красивото и грозното, интерпретирани превратно, оформят модела на света, който изкристализира в поезията. Едновременно с това двете категории отпращат към още една опозиция: природа-култура. Това не означава обаче, че тези два тясно свързани помежду си и непрекъснато наслагващи се един върху друг аксиологични реда, които условно наричам hото ethicus и hото barbarus, образуват хармонична цялост. Напротив, в творбите на интересуващите ме поети те представляват непрекъснато променящи се доминанти. Затова в хода на разсъжденията си ще ги разглеждам именно в такава форма. Етическата доминанта означава само надмощие, а не изключване на етическия образец от естетическия. Естетическата доминанта означава точно обратното. Всяка от тях се изразява по различен начин. В рамките на всяка се формират два противоположни модела, две алтернативни възможности за запис на ценностите в поетическия текст.