huamistica

Преди две години световната славистика отбеляза 40-годишнината от научната дейност на изтъкнатия изследовател проф. д-р Рикардо Пикио. Той се нарежда сред най-продуктивните наши съвременници, които са се посве тили на сравнителни и специални проучвания по славянска филология. Проф. Р. Пикио е автор на повече от десет книги и множество отделни студии и статии, в които са разгледани разнообразни проблеми на славянските ли тератури. Сред тях се открояват особено тези, които засягат въпроси, свързани с българската средновековна книжовна школа. За съ временната медиевистика са извънредно ценни оригиналните му научни приноси както за теоретичното осветляване на редица дискуси онни проблеми, така и при непосредствения анализ на литературните паметници. За ця лостната си научна дейност проф. Р. Пикио бе удостоен с международната Кирило-Мето диевска награда през 1984 г., избран е за чуж дестранен член на Българската академия на науките (1981) и за почетен доктор на Софийския университет „Климент Охридски" (1988). Богатото съдържание на сборника "Studia slavica mediaevalia et humanistica“, издаден в чест на видния славист за юбилея, отразява неговата многостранна дейност в различни области на филологията (историколитературни и сравнителни проучвания върху полската, руската и българската книжовна традиция от ІХ до ХІХ в., анализ на най-старите сла вянски писмени паметници, славяно-романски студии и т. н.) и свидетелствува за широкия отзвук на редица плодотворни идеи на учения сред значителен кръг специалисти от цял свят. В двата тома на сборника са включени внуши телен брой статии (шестдесет и четири), които по тематика, по изследователски подход и по същина на концепциите представляват ярко признание за научното творчество на проф. Р. Пикио. Сборникът се открива от биобиблиографски профил на проф. Р. Пикно (автор Х. Голд блат), в който се проследяват основните на соки в неговите проучвания и се прави изчерпателен преглед на отпечатаните студии, ста тии, рецензии, енциклопедични материали и т. н. Подчертани са приносните му постановки за факторите при формирането на национал ните славянски литератури, за специфичните белези на езиково-религиозната общност на православните славяни (Slavia orthodoxa) през средновековието, за структурата на старите славянски текстове като съвкупност от ритмико-синтактични и семантични единици и др., широко дискутирани от учените слависти и придобили авторитета на основа за нови изследвания.