ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 10-15

120 години от рождението на Братя Миладинови

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Делото на Братя Миладинови - едни от първите апостоли на зараждащото се национално съзнание на българския народ - възбужда повече от век трайния интерес на много поколения изследователи. Величие в героичен живот и в трагич на смърт - сякаш националната съдба на народа ни през епохата на Възражда нето не познава други определения. Народната памет е съхранила образите на двамата братя в легенди. Днес от дистанцията на времето техният апостолски живот и ярката им патриотична и народокултурна дейност придобиват нови измерения, изпъкват в мащаби, многообхватни по дълбочина и общочовешко звучене. Многостранна е тяхната дейност - дългогодишна учителска съдба, борба за установяване на български език и надмогване на елинистичните стремежи, активно присъствие в обществено-политическия живот, поддържане контакти с видни руски учени и общественици и подхранване интереса им към българската история и култура, поетичното наследство на Константин Миладинов - с неголям обем, но дълбоко по чувство и художествено внушение. Свод на целия живот на Миладинови е сборникът „Български народни песни, собрани од братя Миладиновци, Димитрия и Константина и издани од Констан тина", излязъл в Загреб през 1861 г. и посветен на Йосиф Щросмайер. В него е отразена духовната култура на народа, в подбора на песните проличава верен естетически усет, задълбочено културноисторическо и поетическо вглеждане в песенното творчество, видено от Миладиновци като процес, отразяващ бита н духовното развитие на българина. В извънредно интересния предговор към сбор ника са разкрити социалните функции на народното творчество и е оставена за поколенията най-вярната му и вдъхновена оценка: „Народните песни са пока залька на степенот од умственото развитие од народот и огледало на неговиот живот. Народот в песни изливат чувствата си, в них увековечит животот му давнешните му подвиги, в них находвит душевна храна и развлечение, затова в жальба и радост, на сватба и хоро, на жетва и грозьебранье, на везаньев преданье, по поле и по гори щедро изливат песните, како од богат извор: за това можит да се речит, че народот йе секогашен и велик певец." Извор за изясняване житейската биография и апостолската съдба на двамата братя представят както животоописанията“ от техни съвременници, спомент, отзиви, разни документи, така и обширната им кореспонденция, значителна част от която е останала в турските архиви при арестуването им.

    Ключови думи: Идеите, братя, Миладинови, отразени, писмата
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 153-155

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Новата книга на Тончо Жечев Митът за Одисей" изглежда добре опреде лена като поредица от есета, като сво бодно слово без теоретична претенция. И все пак какъв е характерът на тези есе та, дали само абстрактно-моралистичен и философски като на „Митът за Сизиф" на Камю, вдъхновил негативно „Ми тът за Одисей "? При настояването на автора, че на литературата се гледа се риозно само когато животът не се отде ля от нея, читателят с право се пита да не би именно във формата на подобни есета да се решават по-сериозно някои литературнотеоретически задачи. Ако съ временният литературоведски труд гледа на литературата специализирано, а ли тературата никога не е само нещо в се бе си, а винаги и отношение към друго, което не е литература, ясно е, че при размитите очертания на това друго, на ричано за улеснение живот, тъкмо свое волното есе постига по-съответно тази скрита страна на литературата. А от то ва следва, че като допълва със своя сво боден език строгите и често стерилни жестове на обичайното литературно изследване, есето може да свърши добра работа на литературоведа. Несъмнено поредицата есеистични ски ци в новата книга на Тончо Жечев поема и литературоведски значения, щом като проблемът е да се погледне на ли тературата нелитературно, в отношение да се прехвърли мост между нашето и чуждото, между личния опит на пише щия и света на културата, между настоящето и миналото, мост, за какъвто слу жи най-добре самата литература. Тъй че и без заявена теоретична претенция „Митът за Одисей" няма как да не бъде с теоретични последствия. На теорията при надлежи и крайтеоретичното слово, кое то я пази от склерозиране. Четейки „Митът за Одисей", осъзна вам, че съм останал незасегнат от „Оди сея", независимо че толкова години работя професионално с Омировата поема. Същевременно се замислям за засягане то. Питам се какво от античната лите ратура е усвоено у нас в България. В последните двадесет години натрупахме толкова преводи. Как въздействуват и дали са преведени добре? Сложен въп рос, а и процес, в който решаваща ду ма има взаимодействието между таланта на преводачите и засегнатостта на изискващата читателска публика. Под засягане разбирам нещо широко - найвече личното усвояване на идеи, за каквито имаме пример в новата книга на Тончо Жечев. Между другото нейният сега действуващ Одисей изпробва при ложимостта на античния. Защото от ед на гледна точка „Митът за Одисей" продължава да е свързан с Омировата „Оди сея". Той я превежда идейно, осигурява и днешно българско битие, а оттук ни прави по-взискателни към езиковия пре вод на древната поема. Нищо чудно да стане необходимо да бъде преведена от ново, по адекватно и същевременно по- български.
    Ключови думи: преводимостта, Идеите, Митът, Одисей, Тончо, Жечев
Subscribe to Идеите