играта

Детското отношение към художеегвената творба има, както знаем, своя специфика. Не е тайна, че от възможностите на един фолклорен или литературен текст да провокира у своя възприемател състояние на напрегнато очакване до голяма степен зависят и равнището на детския интерес, и степента на детските предпочитания спрямо него. «Изкуегвото в нашето/на възрастните/ схващане, както твърди Ш. Бюлер, същеегвува за детето само като изключение. «Добра» за него е тази исrория, която му доставя удоволегвие или го трогва. Оценката за нея произтича от афекта и чувсrвото, и от тях зависи и отношението на детето към богатството на случките.»( 1) Колкото дълбоко и важно да е идейното съдържание на едно произведение, колкото и високо художествен да е неговият стил, колкото и оригинален да е сюжетът му, то би останало чуждо на детската читателска публика, ако не 'носи в себе си стихията на съспен са. Играта със страха е не само една от формите на играта изобщо, но и едно от равнищата, на които се изявява съспенсът в приказното повеегвование. Някога покорявала далеч по-широка аудитория, днес тази игра е актуална като че ли едипегвено в детското рецептивиа съзнание, където въплътените в приказката страхове са намерили последно убежище от тоталното настъпление на позитивния рационализъм. Предразположеността на детето към въздейегвието на страха се обуславя от неговите възрастови психосоматични особености. Малкият жизнен опит, недостатъчните познания, съзнанието за физическа слабост аргументират присъсrвието му в емоционалния живот на детето. До определена възраст той несъмнено е едно от най-силните инфантилни чувегва, но противно на емпиричната педология функциите му в детското съзнание не бива да се оценяват само негативно. Още Сrенли Хол отбелязва, че «прекалено щастливото, безrрижно, непознаващо страховете детство е голямо нещастие», тъй като за малките страхът е жизнено необходим и то не само като средегво за самосъхранение и поведенчееки коректив, но и поради факта, че «В него са заложени корените на много от по-силните интелектуални интереси»(2). Всъщност дори неприятните усещания, с които е свързано това чувегво, не бива да се абсолютизират-- овладяването на техния източник или освобождаването от него се съпровождат от изключително удоволегвие. Неслучайно, описвайки механизмите, управляващи детската забава, Р. Кайоа посочва сред многото варианти и «черпенето на удоволегвие от възбуждането и изпитването на страх»(З), а П. Фрес 'ТВърди, че организиращият принцип на много детски игри «Се състои в това да се създаде умерено напрегната ситуация, пораждаща като правило чувегвото на лек страх; когато той се преодолее, това предизвиква приятно емоционално разтоварване»( 4 ).

The article deals with the attempts of Bulgarian children's literature to preserve its entertaining function after the end of the Second World War. The means of expression and mechanisms of retaining the playfulness in this literature, the ideological education of children being turned into a cult, are analyzed in Lachezar Stanchev's poetry, published at the end of the 1940s and the 1950s. The paper focuses on the methods and forms of disguising the game, a politically necessitated literary practice at a time characterized by extreme pedagogical strictness. Genre mutations of the fairy tale, domination of then topical issues in the riddles and structural adaptation of the nonsense poem are part of the mimicry of the game, allowing children's poetry at that time to communicate with its readers on the basis of their own values in spite of the difficulties.